ИЗБОРА | LH

•47•

- За какво говориш? - попитах.

- Не ти влиза в работата. - тя каза.

Умът ми внезапно се сети за всичките пъти когато тя казваше за нейната така нарчена 'грешка'.

"Само защото заради грешката, която направих преди много години не значи че ти или баща ти сте по-добри от мен." "Не съжалявам какво правих преди вече."

Това ли е, за което говори в момента? Господи, надявам се че не. Не може да е истина това, което си мисля че казва.

- Какво се случва? Мамо, какво правиш тук? - Майкъл попита като влезе през вратата.

- Добре че си тук. Тъкмо щяхме да имаме дълъг семеен разговор. - тя изплю.

Майкъл въздиша тежко. - Пияна си. Просто се прибирай.

- Не, мисля че е време и двамата да знаете истината. Откакто вече ме мразите, това най-вероятно няма да направи разлика.

- Истината за какво? За какво говориш? - попитах.

- Мисля че трябва да тръгвам. - Люк каза некомфортно.

- Добра идея. - майка ми се сопна.

- Не, ти си от семейството. - Майкъл каза на Люк.

Майка ми седна на масата и ни показа да седнем с нея. Бавно закрачих и седнах срещу нея. Люк и Майкъл седнаха от двете ми страни.

- Истината за какво? - попитах отново.

- Баща ви.

Майкъл и аз се спогледахме. О не. Мисля, че знам какво ще каже.

- Или трябва да кажа, твоят баща. - майка ми каза като ме посочи.

Сбръчках веждите си. - Какво искаш да кажеш?

- Той е само твоя баща. Не и на Майкъл.

Сърцето ми се стегна. Не може да казва истината. Тя е пияна, сигурно си го е измислила. Би трябвало.

- Какво искаш да кажеш? Естествено, че е и на Майкъл. - казах.

Тя поклати глава. - Не и биологично.

Погледнах към Майкъл, за да видя изражението му.

- Кой ми е баща това? - Майкъл най-накрая провори след няколко минути тишина.

- Това не е важно. - тя се сви.

Той избута стола силно като стана и удари с ръка масата.

- Просто ми кажи кой по дяволите е той! Бъди честна поне веднъж в шибаният ти живот! - той изкрещя.