ИЗБОРА | LH

•65•

- Говори ли с Майкъл за всичко? - попитах Люк.

В момента лежахме на леглото на Люк, гледайки The 100. Прекарах последните десет минути в говорейки за това, колко привлекателна е Белами, но Люк просто въртеше очите си.

- Последния път когато говори с него беше когато ми се обади след като излязох от апартамента ти. - Люк ми каза.

Мислех толкова много как ще успея да се справя с местенето на Люк, че напълно забравих, че Майкъл го губи също. Майкъл познава Люк от години, мога само да си представя колко много ще му липсва.

- Мисля, че трябва да поговориш с него.

Люк въздиша като паузира епизода.

- Не знам какво да му кажа. Той ми е бил най-добър приятел от 10-годишен. От деня, в който започна да учи в нашето училище сме най-добри приятели. Как би трябвало просто да го погледна и да му кажа, че ще се преместя в другия край на света?

- По същия начин както каза на мен. Хайде де, Люк, как си мислиш че се чувства? Видя те да излизаш от апартамента ни и когато ти се обади, всичко което му каза е, че сме скъсали, защото ще се преместиш в Англия с майка си. Представи си как се чувства в момента. Трябва да отидеш и да говориш с него и да обясниш всичко. - казах му.

- Ще бъде много ядосан. - Люк каза тихо.

- Няма да бъде ядосан, ще бъде тъжен. И това е нормално. Но трябва да говориш с него.

- Добре. - Люк каза като пусна епизода.

Вдигнах погледа си към него и го свалих обратно към лаптопа като го паузирах отново. Той ме погледна объркано и после осъзна.

- Сега ли? - Люк попита.

- Да. - засмях се като извъртях очите си.

Той въздиша като затвори лаптопа и стана от леглото си. Свали шортите си и нахлузи черни тесни дънки.

- Ще дойдеш с мен, нали? - той попита.

Кимнах. - Да, само защото ще ходиш в моя апартамент. Но ще говориш с Майкъл сам.

Той кимна като хвана ръката ми и слязохме долу.

- Няма ли да кажеш на майка ти, че ще си ходим? - попитах.

- Не, говори по Скайп с Винс от часове. Няма и да забележи, че ни няма. - Люк се засмя като той отвори предната врата.