ИЗБОРА | LH

•42•

Времето по пътя до Люк изглеждаше, сякаш летеше и преди да осъзная, седях пред входната му врата. Размишлявах дали да се обърна и просто да се прибера вкъщи, но знаех че ако не го направя сега, никога няма да го направя. Почуках на вратата му и обезспокоено чаках за отговора на Люк. Той отвори вратата и изглеждаше по-добре отколкото го описа Майкъл. Той е чист, косата му е оправена и е облечен с хубави дрехи. Изглежда напълно наред.

Очите му се разшириха като ме видяха. - Мей? Какво правиш тук? - той попита.

- Трябва да говоря с теб. - казах като влязох вътре.

- Знам. И аз също. Просто чаках за точния момент, в който да дойда и аз просто не знаех какво да кажа и-

- Не, не дойдох да говорим за това какво сме ние. Това не е важно в момента. Дойдох тук, защото имам нужда да говоря с теб.

- Добре. За какво? - той попита.

- Е започнах училище и.. - започнах.

- О, Боже мили! Напълно забравих! Как е?

Внезапно започнах да подсмърчвам.

- Хей, какво е станало? - Люк изтича до мен, но аз сложих ръката си, за да го спра да не се доближава до мен.

- Казаха ми! - заплаках.

- Кой? Какво са ти казали?

- Приятелите на Брук ми казаха за теб и Майкъл! И малката ти група с Джейс! Казаха ми за онова с Ейми!

Очите на Люк се разшириха и вина изпълни лицето му.

- О Боже. Вярно е, нали? - подсмръкнах и покрих устата си с ръката си.

- Мей, моля те, нека обясня! - той каза.

Не мога да повярвам какво чувам в момента. Застанах за Люк днес, защото не можех да си представя това да бъде истина. Но ето ме тук, научавайки че е. Всичко, което знаех за Люк е било лъжа. Обърнах се, за да изляза от къщата му, но той хвана китката ми, за да ме спре.

- Не ме докосвай! - изкрещях като дръпнах ръката си от хватката му.

- Скъпа, просто ми позволи да обясня. - той каза. Мога да го чуя, че задържа сълзите си.

- Не смей да ме наричаш така! - изкрещях.

- Съжалявам! Трябва да ми позволиш да ти обясня. Моля те, нека обясня. - той се помоли. Буквално трябваше да хвана китката си, за да не тръгне да изтрие сълзите му.