ИЗБОРА | LH

•29•

- Майкъл, стани от него! - изкрещях.

Майкъл беше над Люк, удряйки го през лицето.. силно. И поради незнайна причина, Люк просто лежеше там, понасяйки го. Не се опитваше и да се защити.

- Моля те! - извиках по възможно най-силния начин. - Майкъл спри!

- Криеш се с малката ми сестра, задник такъв! - той извика и удари Люк право през носа, кръв веднага започна да тече.

И тогава баща ми отдръпна Майкъл от тялото на Люк. Люк се опита да стане, хващайки кухненския стол за да си помогне. Аз веднага отидох при него и му помогнах да стане.

- Добре ли си? - попитах като разгледах лицето му.

- Какво по дяволите не ти е наред? - Люк попита Майкъл, игнорирайки въпроса ми.

- Какво не ми е наред? Какво не е наред с теб! - Майкъл извика, ярост преминавайки през тялото му.

- Господи, съжалявам Майкъл! Окей? Съжалявам! - Люк изкрещя.

- Извиняваш се, че си го направил или се извиняваш, че те хванаха? - Майкъл извика.

- Не си го изкарвай на него! - изкрещях на димящия ми брат.

- Не започвай, Мей. - Майкъл ме предупреди.

- Не! Аз съм толкова замесена в това, колкото и той.

- Наистина ли трябваше да дойдеш в Сидни и да се изчу-

- Не довършвай това изречение. Имаш всякакво право да си ядосан, но не смей да я караш да се чувства като боклук. Знаеш ли колко беше уплашена да ти каже? Тя беше ужасена от реакцията ти и сега мога да видя защо! - Люк извика.

Виждайки Люк ядосан е почти плашещо, колкото да видя Майкъл ядосан. Но с Люк се чувствах.. защитена. Но с Майкъл чувствах чист страх.

- Тя е моята малка сестричка!

- Не е малка! Тя е пораснала жена и ти не си ѝ баща! Тя може да решава и сама. Не може да спрем това, което чувстваме. Вярвай ми, опитахме се да спрем защото знаехме как ще-

- Спри! Просто спри! Знаеш колко съм предпазителен около нея и все пак, ти отиде зад гърба ми за да я чукаш! - Майкъл извика като изтича към Люк със стиснати юмруци.

- Майкъл, спри! - баща ми най-накрая проговори и застана пред Люк.

- Махни се от пътя ми! - Майкъл извика в лицето му.