ИЗБОРА | LH

•66•

- Искаш ли да отидем до ресторанта за вечеря? Не сме ходили там от известно време. - казах на Люк.

В момента лежахме на леглото му, гледайки стари повторения на Boy Meets World. Минаха три седмици откакто Люк ми каза за първи път за местенето, което значи, че ни остава с три месеца и седмица преди той да се премести в Англия.

- Люк?

- Хм? - той се измъкна от мислите му.

- Искаш ли?

- Какво?

- Да отидем до ресторанта за вечеря.

- Оу. Да, добре. Звучи добре. - каза той, без да премахва погледа си от екрана на телевизора.

Има му нещо. Знам, че тази стъпка е трудна и за двама ни, но той е този, който избира да се премести на другия край на света, затова не може да бъде дистанциан заради това.

- Добре, какво има? - попитах.

Опитвах се да не казвам нищо през последните седмици за държанието му, но отказвам да прекарам следващите няколко месеца така.

- Хмм? Нищо. - той каза.

- Не ме лъжи, Люк. Дистанциран си от последните няколко седмици. Защо? И не ме лъжи. - казах му.

Той въздиша като се изправи в седнало положение.

- Не знам какво да правя. Чувствам се сякаш не мога да те оставя физически, но не мога да оставя майка си също. Знам, че съм на деветнадесет и няма нужда да следвам майка си навсякъде вече, но тя значи всичко за мен. Плюс, тя ми каза тази цяла реч за това, колко горда е и какъв мъж съм станал. Но, ти си ми целия свят. И просто не знам какво да направя в момента. - той ми отговори.

Не знам какво да му кажа. Разбира се, искам да остане, но всичко, което казвам просто ще се опитат да го накара да остане. Бих направила всичко, за да го накарам да остане, но знам че в същото време Люк все още има нужда от майка си. За Бога, всеки има нужда от майка си. Няма значение на колко години си, винаги ще имаш нужда от родителите си.

- Не знам какво да ти кажа, Люк. Знаеш колко ужасно много искам да останеш. Но също така мисля колко имаш нужда да бъдеш с майка си. Ето, изслушай мен. Бих направила всичко, за да прекарам още една минута с майка си. Всички порастваме и се променяме, но родителите ни остаряват също. Нямаш завинаги, Люк. Никой няма. Напълно разбирам защо искаш да отидеш с нея. Мисля, че така ще бъдеш най-щастлив. - казах му честно.