ИЗБОРА | LH

•17•

Отдръпнах се от Люк веднага и станах от леглото.

- Иън! Мога да обясня. - започнах.

- Знаех си. Бях прав за всичко. Ти наистина се чукаше наоколо. - Иън се подигра.

- Не ѝ говори по този начин. - Люк го предупреди.

- Оу, значи сега ти ще ми казваш какво да говоря на гаджето ми? Е, бившето ми гадже трябва да кажа. Благодарение на теб. - Иън каза, сочейки Люк.

- Иън, моля те. Щях да ти кажа. - казах, а сълзи започнаха да се заформят в очите ми.

- Да, добре. - Иън се намуси. - Не мога да ти вярвам, Мей. След всичко, през което ти и аз преминахме, ти си позволи да ми изневериш с някой, който познаваш от няколко седмици. - Иън каза с нотка тъжен и ядосан тон в гласа му.

- Много съжалявам. Не исках да разбереш по този начин. - заплаках.

- Чука ли се с него? На бас, че си откогато просто се отдаваш на всеки сега. - той извика.

- Не! Разбира се, че не съм. Не съм се отдала на никой, какво изобщо говориш? - извиках обратно.

- Е, да те виждам сега да ми изневеряваш, всичко може да е възможно.

Затворих очите си и сведох глава. - Наистина съжалявам. - казах почти шепнейки.

- Да, защото като кажеш че съжаляваш и всичко ще бъде наред, нали? Майната ти, Мей. Имай хубав живот. - Иън каза преди да се обърне и да тръгне към стълбите.

- Иън, почакай..

- Оу, и късмет с връщането в Мелбърн когато лятото свърши. - той се усмихна подигравателно преди да слезе по стълбите и да тръшне вратата след него.

Вдигнах ръцете си и покрих лицето си. Не мога да повярвам какво се случи.

- Мей? - Люк попита като сложи ръката си на рамото ми.

- Недей. - предупредих го като махнах ръката му.

- Хайде де, не може сериозно да си ми ядосана. Нямах представа, че ще ни види.

- Не можеш да си сериозен в момента. Не трябва да съм ти ядосана? Ти си причината, че Иън скъса с мен! - извиках.

- Какво по дяволите? Ти не ме отблъсна. Ти си толкова виновна, колкото и аз. Аз съм този, който се опитва да те успокои, затова не се дръж като такава.. - Люк спря преди да ме нарече такава, каквато имах нужда да бъда наречена сега.