ИЗБОРА | LH

•23•

Мина седмица откакто реших да се преместя в Сидни след като лятото свърши и не съм по-сигурна от всякога.

- Искаш ли да изчакаш докато лятото свърши, за да си вземеш нещата от вкъщи? Или искаш да ги вземеш скоро? - Люк ме попита докато лежахме на леглото му заедно.

- Мислех, че можем да отидем след седмица. Щях да питам Майкъл да дойде също след като ще има шанс да види баща ни. - казах.

- Разбира се, скъпа. - каза Люк.

- Мислиш ли, че трябва да му кажем за нас преди или след като отидем в Мелбърн? - попитах.

- Е, аз съм готов да му кажем скоро когато и ти. Затова казвам преди. - каза Люк.

- Не си ли уплашен той да разбере? - попитах, ставайки от леглото.

Люк стана също и сложи кичур от косата ми зад ухото ми.

- Не всъщност. Искам да кажа, че първоначално ще бъде ядосан и сигурно ще ме удари няколко пъти, но ще го преодолее постепенно. Имам в предвид, че ме харесва повече отколкото Иън. - той се изкикоти.

- Разбира се, магаре такова. - изкисках се, бутайки рамото му игриво. - Просто не искам да провалям приятелството ви. Майкъл най-накрая намери тези страхотни приятели. В Мелбърн, той беше приятел с лоши хора и сега най-накрая има нормални хора около него. Не искам това да се превърне в цялото това нещо със заемането на страна, където Калъм и всички трябва да избират между теб или Майкъл. Не искам брат ми да бъде наранен. - казах му.

- Е, знаеш че Кора винаги ще избере Майкъл. - той се усмихна самодоволно.

- Сериозна съм. - изхленчих.

- Знам, ела тук. - каза той и аз изпълзях по-близо към него като той ме прегърна силно. - Притесняваш се прекалено много. Всичко ще бъде наред, Мей. Майкъл все някога ще види, че сме един за друг и ще осъзнае, че е било глупаво от негова страна да бъде ядосан на първо място. - каза Люк.

Аз погледнах към него. - Един за друг, хмм? - усмихнах се самодоволно.

- Аз ъъ, по дяволите.. Не исках да кажа.. - Люк заекна и се изчерви.

- Успокой се, сладко е. - усмихнах се и го щипнах за бузата. - Честно съм изненадана, че Майкъл все още не ни е хванал. - казах.

- Защо? - той попита.

- Защото по начина, по който ме гледаш.