ИЗБОРА | LH

•76•

- Люк, готов ли си? - извиках от банята му.

В момента се приготвяхме за вечерята поради годишнината на родителите на Калъм. Облякла съм лилавата рокля, която Люк ми каза да облекла и се чувствам много уверена тази вечер. Гримирах се както по принцип, но само с малко повече сенки. Люк в момента се оправяше в неговата стая след часове от мрънкате от моя страна, за да го накарам да се оправи.

Излязох от банята и влязох в стаята на Люк. Видях го да седи пред огледалото, опитвайки се да завърже вратовръзката си. Веждите му бяха сбръчкани, а лицето му фокусирано.

- Забрави, няма да ходя. - каза той като захвърли вратовръзката на земята.

Отидох до него и се наведох, за да я взема.

- Толкова си нетърпелив. - засмях се като сложих вратовръзката на врата му.

- Къде се научи да връзваш вратовръзка? - той попита.

- Майкъл ме научи преди години. - отговорих.

- Защо?

- Каза, че трябва да знам как да връзвам вратовръзката на съпруга ми някой ден. Предполагам, че е бил прав. - изкикотих се.

- Имаш в предвид, че искаш да се омъжиш някой ден, което ме прави твой съпруг? - Люк се усмихна самодоволно.

Очите ми се разшириха. - Нямах това в предвид, аз-

Той се засмя. - Успокой се, шегувам се.

Извъртях очите си и продължих да връзвам вратовръзката му. Но вълна от тъга премина през мен. Какво иска да каже като каза, че се шегува? Не иска ли да се ожени някой ден? Искам да кажа, очевидно не скоро, но какъв е смисъла да си с някого, ако не виждаш бъдеще с тях? Избутах мислите настрани. Определно реагирам пресилено. Още не съм на осемнадесет, не трябва да мисля за брак изобщо.

- За какво мислиш? - Люк попита.

- Нищо. - излъгах. - Ето, готово.

Той погледна в огледалото и я оправи леко.

- Благодаря. - той каза.

- Хайде, вече закъсняваме. - казах като грабнах чантичката си от леглото.

- Мей, партито ще започне чак в осем.

- И?

- Само седем и тридесет е. Имаме много време. - Люк каза.

- Това не е много време. - казах.

Той се усмихна доволно като се приближи към мен. - Достатъчно е.