ИЗБОРА | LH

•48•

Мина седмица откакто майка ми пусна бомбата на нас за баща ни. Майкъл изглеждаше, че е добре но може би се е преструвал. Не съм споменавал много за цялата ситуация, не искам да отварям рани, които изглежда че са зараснали вече.

- Тръгвам за училище. - казах през вратата на Майкъл. Не смея да я отворя тъй като Кора беше тук снощи и не знам дали си е тръгнала или не.

Слязох с асансьора и отворих вратата на колата на Травис. Той ме караше откакто Брук и аз не си говорим. Отказвам да говоря с нея докато не ми се извини заради начина по който се държа и за това каквото каза за Люк и мен.

- Добро утро. - Травис каза с усмивка. Напълно преодоляхме целувката и това че Люк го удари, за което съм благодарна.

- Хей. - усмихнах се.

- Как върви с Майкъл? - той попита. Разказах му всичко. Той е единствения човек, с който мисля че мога да говоря в момента освен Люк, разбира се.

- Същото. Все още се държи сякаш няма нищо. Не може да се преструва завинаги. - въздишах.

- Може би така ще го приеме. Трябва да го оставиш да се оправи с това по собствен начин. Ако иска да говори с теб затова, сигурен съм че ще го направи. - той се опита да ме убеди.

- Благодаря.

- За какво? - той попита.

- Че ми позволяваш да ти говоря тази седмица за семейната ми драма.

- За какво са приятелите? - той се усмихна. Аз му се усмихнах също и извадих вибриращия ми телефон, за да видя името на Люк на екрана.

- Хей скъпи. - отговорих телефона. Не знам защо го нарекох така, просто излезе. Не мога да не забележа Травис да прави странна физиономия, която не мога да опиша, но реших да не казвам нищо.

- Хей. Искаш ли да те взема за обяд? Може да отидем в крайпътния ресторант, ако искаш. Много лошо, че не можеше да останеш в леглото по-дълго тази сутрин. Надявах се да можеше да направим нещо повече отколкото ти да ми направиш свирка и аз.. - видях Травис внезапно да обръща главата си към мен и тогава осъзнах, че явно е прекалено усилен звука, за да може да чуе. Разширих очите си и бързо намалих звука.

- Да, ресторанта звучи добре. - бързо го прекъснах. Толкова съм засрамена.

Той се изкикоти от другата страна и аз го ударих на ум, защото каза тези неща по телефона. - Кой те закара на училище? - той попита.

- Травис. Всъщност току що стигнахме затова ще ти се обадя по-късно, става ли? - казах.

- Оу, добре. Обичам те.

Усмихнах се слабо. Дори и да си го казваме един на друг всеки ден, все още кара пеперудите в стомаха ми да хвърчат. - Обичам те. - казах като затворих.

Травис слезе от колата и започна да ходи към училищните врати без да ми каже и дума. Слязох от колата и изтичах след него.

- Травис! - казах. Той спря и се обърна към мен. - Извинявай, че чу това. Беше доста неловко и не знаех, че звука е толкова усилен, за да можеш да го чуеш. - извиних му се.

Той се усмихна малко. - Хей, не се притеснявай. Трябва да влизам в час или ще закъснея. Ще се видим по-късно, Мей. - каза като си тръгна. Очевидно си измисли извинение, защото часа започва след десет минути, но сигурно не е искал да продължи този неловък разговор.

Отидох до шкафчето си и взех учебниците си когато видях някой да седи до мен. Видях че Брук отваря шкафчето си. Мразя факта, че шкафчетата ни са едно до друго. Тя ме погледна и извъртя очите си преди да се обърне отново към шкафчето си. Извъртях очите си като затворих шкафчето и бързо си тръгнах, но чух глас да ме вика зад мен.

- Мей! - Брук извика. Обърнах се. Наистина нямам нужда да слушам глупостите ѝ в момента. Най-вече с всичко, което се случва със семейство.

- Изпусна това. - тя дойде до мен и ми подаде сгънато листче.

Аз повдигнах веждата си. Не съм изпуснала нищо. - Това не е мое.

- Да, твое е. - тя ме гледаше в очите преди да подаде ръката си по-напред.

Колебливо взех листа от нея и се обърнах. Влязох в стаята ми и седнах на чина си. След като се нагласих, бавно отворих сгънатото листче.

Стой далеч от него.

Какво? От кого да стоя далеч?