ИЗБОРА | LH

•1•

Дали човекът, когото си сега, е човека когото искаш да бъде запомнен, когато си отидеш? Горд ли си от това, което си постигнал или сменяш темата, когато някой попита какви са постиженията ти през живота ти?
Понякога имаш нужда да си починеш от живота, който по принцип живееш, за да го цениш повече. Това е то, което правя аз.

Родителите ми са се развели, когато бях на осем. След това, брат ми Майкъл и майка ми са се преместили в Сидни, а аз останах в Мелбърн с баща ми.

За известно време бяхме само аз и баща ми, докато не се задълбочи в работата си и едва прекарваше пет минути с мен на ден. Затова аз прекарвах дните си различно. Започнах да отсъствам от училище и да излизам с грешна компания. И чак тогава той започна да ме забелязва. Дори и да не ме забелязваше по добри причини, бях щастлива че ме забелязваше изобщо. Помислих си, че колкото по-зле ставам, толкова повече внимание ще получа от баща си. Бях права, но сега осъзнавам че не е нещо, което искам.

Баща ми и аз решихме, че ще бъде най-добре да прекарам лятото си в Сидни с майка ми и брат ми.

И ето, че съм тук на летището, чакайки да се кача на самолета.

- Ще се справиш сама, нали, сладкишче? - баща ми ме попита.

- Да, татко. Ще се справя. Ти си този, който ме накара да отида и без това, затова не трябва да се притесняваш. - казах, леко раздразнена.

- Мей, мислех си че и ти го искаш? - баща ми каза, но прозвуча като въпрос. Внезапно объркане се появи на лицето му.

- Искам го, татко, донякъде. Не ме разбирай погрешно, нямам търпение да видя мама и Майки, но ще ми липсват приятелите ми. - отговорих.

Това е вярно. Ще ми липсват малкото добри приятели, които имам. Излизах с доста хора, но на нито един от тях не му пукаше за мен, освен на най-добрата ми приятелка Обри и гаджето ми, Иън.

- Знам, скъпа, но ще ги видиш след два месеца. Опитай се да се насладиш на почивката. - каза той.

Кимнах и извадих телефона си, отговаряйки на няколко съобщения, които имах от Иън. Прибрах телефона в джоба си, когато чух че трябва да се качвам на самолета. Бързо взех чантите си и се обърнах към баща ми.

- Е, това е всичко. - каза той и ме придърпа към силна прегръдка.

Не бях по прегръдките затова потупах гърба му няколко пъти преди да се отдръпна.