Пристигнах бързо до летището и проверих програмата. Имах един час до полета, затова седнах, сложих слушалките си и разгледах Twitter и Instagram. Телефона ми започна да звъни. Името на Люк се появи на екрана. Чудех се дали да му вдигна или да му затворя, но реших да му вдигна.
- Ало? - казах.
- Мей, моля те не тръгвай. - Люк започна да ми се моли.
- Люк, ще спреш ли? Нека не правим това цялото нещо драматично. На Майкъл не му пука, че съм тук и на собствената ми майка също. Жертвах цялото си лято, само за да дойда тук и всичко, което правят те е да ме игнорират!
- Мей, повярвай ми, Майкъл те иска тук. Преди да дойдеш, всичко за което говореше е какво е планирал да прави с теб. Всичко, за което говореше е за неща, които сте правели като деца, или вътрешни шеги, които вие двамата сте имали. Иска те тук толкова много. - Люк паузира. - Затова той е по пътя към летището в момента.
- Какво? - попитах.
- Мей, просто не си тръгвай. Позволи на Майкъл да те прибере вкъщи. Той те иска тук. И майка ти също. И.. аз също те искам тук. - каза той, като гласа му стана по-нисък на последните му думи.
Преди да можех да отговоря на Люк, видях Майкъл да спринтира през летището. Станах веднага и срещнахме погледите си.
- Ще ти звънна по-късно. - казах на Люк преди да затворя.
- Мей! - Майкъл извика, докато тичаше към мен.
- Майки, аз -
- Моля те, не тръгвай, Мей. Толкова съжалявам. Съжалявам. Съжалявам. Господи, Мей, чаках да дойдеш от много време. Съжалявам, че не ти обръщах достатъчно внимание. Моля те остани.
Въздишах. - Само, ако ми обещаеш да ме заведеш в онзи ресторант отново. - усмихнах му се леко.
Очите му блеснаха, като кимна главата си и ме прегърна силно. - Много съжалявам. - каза отново.
- Всичко е наред, Майки. Хайде да тръгваме. - казах.
Скоро стигнахме вкъщи. Мама я нямаше, не се изненадвам. Реших да не питам Майкъл затова, защото не исках да започвам още един спор. Качих се в стаята ми и започнах да разопаковам нещата си.
- Мей, слез долу, всички са тук. - Майкъл извика надолу по стълбите.
Предполагам, че е имал в предвид момчетата и Кора, когато е казал всички. Слязох по стълбите и бях права. Махнах на всички и седнах на дивана.
YOU ARE READING
ИЗБОРА | LH
Fanfiction'Ти си, Мей. Ти си това, което искам завинаги.' започната на 10/8/2016 - завършена на 15/3/2017 епилог 3/9/2021 - 7/9/2021