ИЗБОРА | LH

•58•

Минаха две седмици от погребението на майка ми. Не съм ходила на училище изобщо. Директора ми каза, че мога да отсъствам колкото имам нужда. И осъзнах, че имам нужда повече от две седмици. Най вече откакто Майкъл почти не е излизал от стаята си. Излиза, за да си направи вечеря и я взима в стаята си. Той ме увери, че е добре, но знам че не е.

С всеки ден става малко по-лесно за мен. Дори не е близо до добре все още, но усещам по-малко болка от преди. Речта на Майкъл е наистина това, което ми помага да премина през това. Сещайки се за думите му как тя винаги ще бъде с нас е това, което ме събужда всяка сутрин. Предпочитам да мисля, че майка ми ме гледа отговре. И знам, че тя би искала да бъда силна, което се опитвам да бъда.

Опитах всичко, за да накарам Майкъл да поговори с мен, но знам че няма да го направи. Колкото и близки да сме, познавам един човек, който може да събори стените му.

Извадих телефона си и писах на Люк. Попитах го дали иска да дойде у нас. Не за мен, за Майкъл. Видях как на погребението Люк беше единствения човек, който събори стените на Майкъл. Колкото и да имам нужда от Люк в момента, знам че Майкъл има нужда от него повече. Не съм го виждала от погребението, но знам че е просто защото ни дава време. Поне се надявам да е така.

Скоро се чу почукване на вратата.

- Майкъл, ела до вратата. - казах като я отворих.

Майкъл излезе от стаята си, но седеше пред нея.

- Какво правиш тук? - Майкъл попита Люк.

- Аз го накарах да дойде. Може и да мислиш, че нямаш нужда от никого в момента Майки, но знам че е точно обратното. Видях как Люк беше единствения човек, на който се разкри на погребението. За това си помислих, че той трябва да е тук до теб в момента. - обясних му.

Майкъл не каза нищо. Той просто влезе в стаята си, но остави вратата отворена. Очевидно, за да влезе Люк.

Люк ме погледна и ми кимна леко като тъкмо щеше да влезе в стаята на Майкъл.

- Хей. - хванах нежно ръката му.

Той се обърна към мен.

- Може ли да дойдеш в моята стая после? Трябва да поговоря с теб. - казах тихо.

Той кимна преди да влезе в стаята и да затвори вратата след себе си.

-