ИЗБОРА | LH

•10•

Едва спах през нощта. Всичко, за което мислех беше Люк. Все още не мога да разбера защо щях да го целуна вчера като преди това плачех за Иън. Ако исках да си върна Иън няма да се разхождам и почти да целувам момчета, най-вече най-добрия приятел на брат ми.

Извадих телефона си и реших да се обадя на Иън. Скрих номера си, за да не игнорира обаждането. След няколко позвънявания той вдигна.

- Ало? - каза той към телефона.

- Не затваряй. - казах с нисък тон.

- Защо ми звъниш?

- Защо не можеш да ми повярваш? Нищо не се случва между мен и Люк. По дяволите, Иън, той е най-добрия приятел на Майкъл! Моля те, повярвай ми.

Той въздиша и беше тишина докато не проговори отново.

- Липсваше ми.

Усмихнах се. - И ти ми липсваше. Толкова много.

Говорехме за известно време преди да си затворим.

И тогава чух почукване от другата страна на вратата.

- Влез. - казах.

И естествено, че влезе шибания Люк Хемингс.

- Значи пак сте заедно? - каза той със сбръчкани вежди.

- Какво изобщо търсиш тук? - попитах без да му отговарям на въпроса.

Няма нужда да знае за моя любовен живот.

- Отговори ми на въпроса. - каза той като тръшна вратата.

- За твоя информация, да, отново сме заедно. Но не виждам как това ти влиза в работата.

Той потърка лицето си с двете си ръце.

- Ами какво ще кажеш за снощи?

Прехапах вътрешната страна на устната ми. - Какво за снощи? - попитах, но знаех какво има в предвид.

- Не се прави, че не знаеш, Мей. Знаеш за какво говоря. - каза той, приближавайки се към мен и да говори по-тихо. - Наистина исках да те целуна и все още искам. И знам, че и ти го искаш.

Затворих очите си и въздишах. - Беше за момент. Ти ми казваше мили неща и аз бях пила твърде много. - излъгах.

- Изглеждаше ми, че беше трезвена.

- Виж, трябва да се оправям. Днес ще излизам и ти трябва да се връщаш при Майкъл. - казах като закрачих към банята ми.