ИЗБОРА | LH

•8•

Останалата част от деня я прекарах плачейки в леглото и обаждайки се на Иън, като изгубих бройката на обажданията ми. След първите тридесет опита спрях. В момента е около единадесет вечерта. Слязох по стълбите, за да си взема вечеря. Не съм яла от закуската и съм много гладна. Ходех на пръсти, за да се уверя че Майкъл няма да ме чуе. Точно когато си взех купа от шкафа входната врата се отвори. Обърнах главата си и видях майка си да залита в къщата.

- Мамо? Какво не ти е наред? - попитах я. Изглеждаше, че е в нетрезво състояние.

- Какво не ми е наред ли? - тя извика. - Какво не е наред с теб? Изглеждаш сякаш си ревала от дни.

- Да, аз.. - проговорих преди тя да ме прекъсне.

- Виж, бих слушала тъжната ти история защо си ревала, но не ми пука. Лека нощ. - каза тя преди да тръгна към стълбите.

Какво се случи току що? Защо майка ми е пияна? Оставих храната в кухнята и се качих по стълбите, почуквайки на вратата на Майкъл. Той не отговори, затова влязох.

- Майкъл? - извиках го.

Той дори не ме погледна. Размахах ръце във въздуха. Той ме видя и извади слушалките от ушите си.

- Извинявай, не те чух да влизаш. Всичко наред ли е? - той попита.

- Не всъщност, - започнах. Той седна на леглото си и ме зачака да продължа. - Мама се прибра напълно пияна.

Той въздиша. - Не съм изненадан. - той поклати главата си.

- Какво би трябвало да значи това?

- Нищо, Мей. Няма значение. - каза той строго.

- Не! По дяволите, Майкъл, кажи ми какво забога се случва! Затова ли мама винаги я няма? Защото е навън и пие? Аз съм в тъмнината тук, пусни ме при теб. - заплаках доста разочарована.

Той въздиша. - Мей, има доста неща, за които не знаеш. - той паузира. - И мисля, че е най-добре да си остане така.

- Край! - извиках. - Прибирам се. Нямам нужда от това. - обърнах се и излязох от стаята на Майкъл.

Той ме последва до стаята ми и хвана ръката ми.

- Добре, Мей. Ще ти кажа какво се случва, но трябва да спреш да ме заплашваш, че ще си тръгнеш всеки път когато се случи нещо лошо.

Аз кимнах главата си. - Добре, съжалявам. Моля те, кажи ми какво се случва.

Той седна на края на леглото ми и аз го последнах, сядайки до него. Той въздиша преди да започне, което имах чувството, че ще бъде дълго обяснение.