ИЗБОРА | LH

•12•

Събудих се от почукването на вратата. Аз изпъшках и се завих през глава, внезапно си спомних какво се случи снощи. Ощипах ръба на носа си, опитвайки се да задържа още сълзи. Станах и отидох към вратата.

- Казах, че не искам да ме събуждаш. - повиших тона си раздразнено.

Той повдигна вежда. - Кога си ми го казвала?

- Не съм. Казах на.. - паузирах, спомняйки че казах на Люк да каже на Майкъл да не ме събужда. Предполагам, че не му е казал. - Няма значение.

- Добре. Е, аз просто дойдох да те събудя, защото Лиз прави закуска.

Поклатих глава леко. - Не съм гладна, Майки.

- Не бъди груба, Мей. Лиз ни позволява да останем тук, за това поне изяж закуската, която е направила за теб. - каза той.

- Хубаво. Само да си оправя косата малко. - казах, вървейки към банята.

Влязох в банята и пуснах водата на мивката, миейки лицето си.

- Какво ще правя? - прошепнах си на себе си.

Въздишах дълбоко преди да отворя вратата и да се сблъскам с някой друг. Разбира се.

- Мога ли да ти помогна? - попитах.

- Аз ъм.. трябва да използвам тоалетната. - Люк изкашля, естествено че е му е комфузно след снощи.

- Е, можеше да почукаш и да ме уведомиш вместо просто да седиш тук, чакайки. - сопнах се.

- Из - извинявай. - Люк заекна, прехапвайки едната страна на устната си, нервен тик който имаше.ю

Почувствах се зле. На Люк му беше изключително некомфортно и сега като се държа като кучка няма да направи нещата по-лесни.

- Добре тогава. Аз ще ъм.. закусвам. - казах му, а той кимна. Слязох по стълбите.

След няколко минути Люк слезе по стълбите и се присъедини към нас на масата.

- Няма ли да ядеш, мамо? - Люк попита Лиз, когато седна до мен. Чудесно.

- Не, скъпи. Вече ядох. Ще отида да напазарувам. Ще се върна след няколко часа. - каза Лиз като излезе през вратата.

- Може ли да ми подадеш сиропа? - попитах Майкъл.

- Вземи си го сама. - каза той с пълна уста.

Извъртях очи преди да се протегна през масата и да го взема.

Когато седнах усетих ръка на бедрото ми. Обърнах се надясно, за да погледна Люк. Лека самодоволна усмивка се беше появила на лицето ми когато се протегна към чинията си с храна.