ИЗБОРА | LH

•30•

Минаха два дни откакто Майкъл разбра за мен и Люк и не съм го виждала от тогава. Опитах се да му се обадя, само за да бъда препратена към гласовата поща всеки път. Не отговори на всичките съобщения, които му изпратих също.

- За какво мислиш? - Люк ме попита като галеше косата ми. В момента лежахме на дивана, гледайки Бързи и яростни 5, любимият ми филм от възможните.

- Нищо. - отговорих.

- За какво се притесняваш? - той ме попита.

- От къде знаеш, че се тревожа за нещо?

- Защото, - той посочи челото ми. - винаги имаш една гънка между веждите ти когато се тревожиш за нещо.

Бяха тези неща за Люк. Как забелязваше малките, миниатюрни неща за мен. На никой не му е пукало достатъчно за мен, за да забелязва тези неща.

- Майкъл не се е прибирал вкъщи от два дни. Не е като да е в Калъм или нещо такова. Обадих се на Паркър и той каза, че Майкъл не е бил там. Не знам къде може да е. - обясних.

- Сигурно е при някой от старите си приятели. Той просто има нужда от време, за да се успокои и за да бъде сам.

- Успокоява се от два дни. И единствените му приятели тук са хора, за които не искаш въобще и да знаеш. - казах.

- Какво искаш да кажеш? - Люк попита.

- Старите приятели на Майкъл са нищо в сравнение с теб, Калъм, Аш и всички. Те са лоши. Като страшно лоши. Няма да видиш някой от тази група, който не е бил в затвора. Вярвай ми, Майкъл би бил по-добре да седи на пейка в парка, отколкото да седи с тях. - казах. Знаех, че изявлението ми е доста екстремно, но е вярно.

- Е, Майкъл се премести в Сидни за да се оттърве от този тип хора. Не мисля, че ще се върне при тях. - каза той.

- Не знам. Беше много ядосан, кой знае какво би направил. Честно Люк, когато го видях така.. бях уплашена. Бях уплашена от собствения си брат. - казах.

- И аз. - каза Люк почти шепнейки.

- И се чувствам много зле за татко. Живота му беше спокоен и превъзходен и после ние дойдохме и създадохме драма и лудост.

- Баща ти разбира. Знае, че не е твоя вината. Той дори ми каза колко се радва, че си тук. - Люк ми каза.

- Да не би внезапно да стана най-добър приятел с баща ми? - изкисках се, той също.

- Хайде. - той стана и подаде ръката си.