ИЗБОРА | LH

•73•

Люк и аз лежахме на дивана сгушени заедно в комфортна тишина.

- Хей, Май? - Люк каза.

- Да? - попитах като повдигнах главата си, за да го погледна.

- Наистина се радвам, че това не ни раздели. - той ми каза.

Усмихнах се. И аз се радвам, че това не ни раздели. Чувството, заради решението да му повярвам, е много хубаво вместо да не му вярвам. След всичко, вярата е едно от най-важните неща в една връзка и ако не си вярваме, то какъв е смисъла да бъдем изобщо във връзка?

Дори и да разбрахме защо номера е в телефона му, все още не знаем как Брук е знаела, че номера е бил в телефона на Люк. И как изобщо се е сдобила с телефона на Люк като за начало?

- Става късно. - казах като станах в седнало положение от дивана, но Люк ме дръпна отново надолу.

- Просто остани още малко. - Люк изхленчи.

Поклатих главата си с усмивка, която играеше на устните ми, главно заради сладкия глас, който Люк използваше.

- Не мога. Всъщност не излъгах за домашните. Имам цял куп. Последната година ме убива и още малко и ще се проваля на Математика. Не мога просто да спра да пиша домашните си при положение, че остават само три месеца докато тръгна. - казах му.

Три месеца. Три месеца до завършването, три месеца до деня, в който ще се преместя в Америка, и три месеца до деня, в който Люк ще отиде в Англия. Избутах мислите на страни. Преструвайки се, че нищо няма да се промени след няколко месеца е буквално единственото нещо, което ме кара да полудявам от всичко друго.

- Ще ти помогна с домашните. - Люк каза.

- И двамата знаем, че ако си там, никакво домашно няма да се напише. - засмях се.

- Хубаво. - той изръмжа. - Ще те закарам утре сутрин все пак, нали?

Кимнах. - Да, ще се видим тогава. - казах като станах.

Люк хвана ръката ми и ме дръпна долу отново. Преди да успея да проговоря, той разби устните си в моите. Отвърнах му веднага като сложих едната си ръка на бузата му.

- Благодаря ти, че ми повярва. - той каза тихо срещу устните ми.

- Винаги. От сега нататък, винаги. - обещах преди да го целуна отново.

Преместих крака си на другата страна от него, сега седях на кръста му. Хванах се за тениската му и той бавно прокара пръстите си надолу по гръбначния ми стълб. Устните ни се движеха безпогрешно едни срещу други като се подместих, опитвайки се да се наглася в комфортно положение.