ИЗБОРА | LH

•72•

От три часа мислех за причини защо Люк има номера на Дестини, но просто не мога да измисля логично обяснение защо има номера ѝ. Няма да скачам в изводи и да откачам преди да знам със сигурност, ако номера наистина е дошъл от телефона му. Трябва да разбера истината от Люк, защото ако не я разбера скоро ще полудея.

Станах от дивана си и отидох към входната си врата, нахлузвайки обувките си. Грабнах ключовете си и заключих вратата след себе си.

Разходката до къщата на Люк беше кратка. Почуках на вратата и няколко секунди по-късно се отвори вратата.

- Това беше бързо. - изкикотих се.

- Бях в кухнята. - Люк обясни.

Кимнах главата си като влязох вътре.

- Нали каза, че си изморена? - Люк попита.

- Ами малко излъгах. Трябваше да направя нещо. И сега трябва да говоря с теб за това нещо. - казах му.

- Добре. - Люк каза като провлачи думата.

Отидох до дивана и седнах като Люк седна до мен.

- Какво се случва Мей? - той попита.

- Разбрах нещо. Но опитвам това ново нещо където не скачам към изводи и не откачам преди да зная истината. Затова съм тук. - казах.

- Добре, притесняваш ме сега. За какво говориш?

Вдишах дълбоко преди да започна с обясненията си.

- Помниш ли, че казах по-рано днес, че Брук не е казала нищо важно? Ами малко излъгах за това. - започнах.

Люк изръмжа. - Мей, не може да вярваш на нито една дума, която казва тази кучка! Би трябвало да си го разбрала до сега!

- Да, знам това. Просто ме изслушай, окей?

Той кимна главата си и аз продължих.

- Тази сутрин тя ми даде парче хартия с телефонен номер на него. Когато я попитах на кого е този номер, тя каза че го е извадила от твоя телефон. Първоначално, не казах нищо, защото няма как да успее да извади номера от телефона ти. Но любопитството ми надделя и затова измислих причина, за да не дойда. Отидох вкъщи и се обадих на телефона. Люк, беше гласовата поща на Дестини.

Очите на Люк се разшириха внезапно.

- Знам че не може да е вярно, защото ти ми каза че не си говорил с нея от онази нощ.