ИЗБОРА | LH

•60•

- Просто не говори с никого от тях, окей? - Люк каза като завихме към училището.

- Няма.

- Сигурна ли си, че си готова да го направиш? Директора ти каза, че можеш да отсъстваш колкото имаш нужда.

Поклатих главата си. - Трябва да се върна. Минаха почти три седмици. Майка ми не би искала да седя вкъщи повече. Плюс, Майкъл е по-добре. Той е единствената причина, поради която останах вкъщи и сега като е по-добре, не виждам причина, за да не се върна. - обясних на Люк.

Не съм ходила на училище откакто майка ми почина. Минаха три седмици откакто не съм идвала тук, и три седмици откакто не съм виждала Брук и нейната група. Страхувам се да не ги видя, но те няма да могат да ме хванат. Целия план на Брук е бил да раздели мен и Люк, но ние сме заедно и нито тя или някой друг ще промени това.

- Ако искаш да си тръгнеш, просто ми пиши. Ще дойда да те взема. - Люк каза.

- Люк, училището не е затвор. Ще се оправя.

- Ако Брук ти каже нещо, просто я игнорирай. Не ѝ позволявай да те хване, Мей.

- Не се притеснявай, скъпи. Всичко ще се оправи. - казах.

Странно е чувството когато наричам Люк 'скъпи'. Не исках да го кажа, просто излезе.

- Не знам защо те нарекох така. - изкисках се.

- Харесва ми когато ме наричаш така. - Люк се усмихна самодоволно и аз се изчервих.

- Ще бъда тук когато училището свърши. Обичам те. - Люк ми каза.

- И аз те обичам. - казах като го целунах преди да сляза от колата.

Влязох в училището и вървях към шкафчето си. Почти всички в коридора обърнаха главите си към мен. Кара ме да се чувствам прекалено некомфортно, затова закрачих бързо. Стигнах до шкафчето си и за мой късмет, Брук не е на нейното. Отворих го и бързо грабнах учебниците, които ми трябват. Затворих го и отидох към първия си час.

- Хей, Мей. - Каролин каза. Обядвах с нея един път, много е мила.

- Хей. - усмихнах ѝ се като седнах до нея.

- Толкова съжалявам за майка ти. - тя ми каза съболезнованията си.

- Благодаря. - казах като отворих учебника си.

Надявам се целия ден да не протече така. Разбирам, че хората се опитват да бъдат почтителни и казват, че съжаляват за загубата ми, но нямам нужда от постоянно напомняне, че я няма.