ИЗБОРА | LH

•63•

Лежах на леглото си в сълзи заради случката с Люк само преди няколко часа. Не мога да повярвам, че ще се премести чак в Англия. Разбирам, че иска да бъде с Лиз, но за Бога, той е на деветнадесет години. Преместих се далеч от баща си когато бях само на седемнадесет и само защото исках да бъда с Люк. Отказах се от целия си живот, за да бъда с Люк и сега просто ще се премести на другия край на света?

Бен и Джак се преместиха преди няколко години и започнаха семейства. Защо Люк не приеме тази възможност? Защо не може да бъде с момичето, което обича точно като тях?

Не мога просто да чакам цяла година, за да се прибере вкъщи всяка Коледа и лятото. Не е честно за мен, нито пък за него. Няма да мога да живея по този начин. Но в същото време, не мисля че бих могла да живея без него изобщо. Не мисля, че ще имам възможност да преодолея Люк.

Не трябваше да късам с него. Люк може да си тръгне скоро, но това би трябвало да бъде причината да прекараме повече време заедно, нали?

Как можах да му кажа да си тръгне преди завършването ми? Какво по дяволите не ми е наред?

Скочих от леглото си и грабнах чантата си. Изтичах към входната ми врата и нахлузих черните си кецове.

- Чакай, Мей къде отиваш? - Майкъл попита.

Майкъл се е обадил на Люк след спора ни и Люк е обяснил всичко. Майкъл е казал на Калъм и Кора да си ходят, защото е казал, че просто иска да бъде сама. Губех гаджето си, но Майкъл също губеше най-добрия си приятел. Брат му.

- Трябва да видя Люк. - казах му набързо преди да изтичам през вратата.

Тичах през целия път до къщата на Люк и преди да осъзная, седях пред входната му врата. Но не можех да почукам. Какво, ами ако ми каже че не трябва да сме заедно? Защото това е най-умното нещо, което може да се направи. Но не ме интересува какво е най-умното нещо, което може да се направи. Всичко, което знам е, че искам Люк. И ако не може да бъдем завинаги заедно, искам поне да бъда с него, колкото се може, по-дълго.

Най-накрая успях да почукам на вратата. Минути по-късно, Люк отвори. Очите му бяха кърваво червени и подпухнали, а косата му беше паднала на челото му. Изглежда, че е плакал. Сърцето ми се къса при мисълта, че е плакал сам в стаята си.

- Какво правиш тук? - той попита с нисък глас.

Вместо да отговоря, разбих устните си срещу неговите като увих ръцете си около врата му. Той веднага ми отвърна. Бях уплашена за секунда, че няма да го направи. Устните ни се движеха в перфектен синрхон. Най-нежната целувка, която аз и Люк някога сме споделяли. Мога да вкуся падналите му сълзи на устните ми и съм сигурна, че той може да вкуси моите също. Не знам кога започнах да плача, но също така не знам колко дълго сме се целували. Люк и аз винаги се загубвахме един в друг в момента, в който се докоснехме.