ИЗБОРА | LH

•68•

- Люк, защо ме завлече по целия път към вкъщи? - попитах.

Люк ми каза, че има нещо, което трябва да ми каже, но все пак ме завлече в апартамента ми. Не спирах да му казвам просто да ми отговори, но той отказа.

- Защото тайната не е моя. - Люк отговори като отвори вратата на апартамента ми.

Люк хвана ръката ми и ме заведе в стаята на Майкъл. С Майкъл ли говореше тази сутрин?

- Кажи ѝ, Майкъл. - той каза.

Майкъл стана от леглото скоро след като ни видя.

- Люк, какво по дяволите! - Майкъл извика.

- Тя чу телефонния ни разговор, окей? Съжалявам, но не мога да крия неща от нея. Затова ще трябва да ѝ кажеш, иначе ще трябва аз да го направя и знам, че ще ме намразиш заради това. Затова ѝ кажи.

Предполагам, че е бил Майкъл на телефона. Но какво трябва да ми каже?

Майкъл въздиша и след това кимна.

- Ще чакам в кухнята. - Люк каза като излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.

- Майкъл, какво се случва? - осмелих се да попитам.

- Първо трябва да знаеш, че много съжалявам за подбирането на точния момент, но няма какво да направя. - Майкъл каза.

- Какво да направиш? Подбирането на точния момент за какво? Майкъл, за какво по дяволите говориш? - попитах, екстремно объркана.

- Люк мисли, че е лоша идея, но знам че не е. Мразя факта, че ще те нарани, но мисля че е правилното решение.

- Майкъл, изплюй камъчето! - извиках нетърпеливо, защото Майкъл заобикаляше.

- Отивам в колеж. - той каза.

- Ка.. колеж? Майки, това е чудесно! - казах, прегръщайки го.

Винаги съм знаела, че мечтата му е колеж, но той просто не намери време, за да постъпи в него. Толкова се радвам, че най-накрая е решил да отиде.

- Какво ще учиш? - попитах развълнувално.

- Инженерство. - Майкъл каза с нисък тон.

- Това е страхотно! Винаги си искал да учиш това! В кой колеж? -  попитах.

Майкъл не отговори.

- Защо не си по-щастлив за това?

- Точно заради това не съм. Приеха ме в Пенн-стейт. - Майкъл каза, гледайки ме в очите.