ИЗБОРА | LH

•54•

- Мей? - Майкъл извика от другата страна на вратата ми. - Мей, хайде де. Беше там повече от седмица вече. Ще поговориш ли с мен? - той се помоли.

Минаха осем дни откакто аз и Люк скъсахме за добро. Нямах възможност да се изправя срещу някого без да се разплача. Отидох на училище само три дни от тази седмица. Всички ми напомняха по някакъв начин за него. Майкъл е най-добрият приятел на Люк, не мога да говоря с него в момента. Не знам дали знае какво се е случило между мен и Люк, но аз все пак предполагам че някой му е казал вече.

Сякаш Майкъл прочете мислите ми, той проговори. - Люк ми каза всичко. Съжалявам, Мей. Моля те излез и поговори с мен. Не можеш да седиш заключена в стаята си така, не е здравословно.

Аз още лежах в леглото си.

- Какво стана с теб и мен завинаги? Ти и аз сме, Мей. Не ме зарязвай.

Въздишах и станах от леглото си като отидох до вратата. Отключих и бавно отворих вратата. Видях Майкъл за първи път от осем дни. Внезапно се разплаках и го прегърнах. Той движеше ръката си нагоре-надолу по гърба ми и галеше косата ми.

- Казал ти е? - попитах.

Майкъл се отдръпна от прегръдката. - Да, каза ми. Толкова съжалявам, че те е накарал да се чувстваш така, но няма да избирам страни. Моля те не бъди ядосана за това, защото ако избера знам че ще загубя някого, ти и аз-

- Майки не се притеснявай. Не очаквам да вземеш страна. - казах му честно. Люк му е най-добър приятел. Нямаше да накарам Майкъл да го загуби просто заради мен. Знаех в какво се забърках когато започнах цялото това нещо с Люк преди няколко месеца.

- Той е много зле, ако си се чудила. - Майкъл измрънка под носа си.

- Не се чудех.

- Ще трябва да поговориш с него все някога, Мей. - Майкъл въздиша.

- Кой е казал, че трябва? - сопнах се.

С начина по който се чувствах в момента, мога да не го виждам до края на живота си. Кого заблуждавам? Само си мечтая това да беше истина. Минаха само осем дни и се чувствам празна без него. Не знам как ще се справя с тази раздяла. Понякога забравям какво е направил само за няколко секунди, за да мога да си представям че все още сме щастливи както преди.

- Вие двамата толкова си приличате. Той също не е излизал от стаята си. - Майкъл ме информира.