ИЗБОРА | LH

•37•

Не знам колко дълго съм била така, лежейки на леглото в басейн от собствените ми сълзи. Гримът ми със сигурност е по цялото ми лице в момента; грим, който е сложен в повече, защото щях да се видя с Люк. И тогава някой почука на вратата. Не отговорих, не исках да виждам никого в момента.

Те отвориха вратата и без това, и вдигнах леко погледа си, за да видя Майкъл да седим там. Обърнах се на другата страна. Ако имаше някого, когото не исках да видя в момента, това е Майкъл.

- Защо плачеш? - той попита с монотонен глас.

Не му отговорих. Вместо това, взех свободна възглавница и я сложих на главата си, покривайки ушите си.

- Можеш поне да ми отговориш, нали? - Майкъл каза.

Хвърлих възглавницата и станах като отидох до Майкъл.

- Имаш някаква шибана смелост да дойдеш тук и да ме питаш защо плача! Защо си мислиш? Накара Люк да признае, че никога не му е пукало за мен-

- Никога не съм направил нищ-

- Млъкни! Млъкни и ме остави да довърша поне един път! Скъсахме! Този път наистина. Господи, обичам го толкова много, но изглежда че не ти пука. Щастлив ли си сега, Майкъл? Най-накрая получи това, което искаше през цялото време. Та, поздравления. - изкрещях.

- Мей, аз-

- Просто излез. - извиках и избутах гръдния му кош.

Той изненадващо се обърна и излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.

Потрих лицето си с ръцете си от неудовлетвореност. Честно, не го разбирам. Той се държи с мен, сякаш съм лайно и после идва тук, чудейки се защо плача? Събух дънките си и легнах на леглото си. Да заспя е всичко, което мога да направя в момента, освен да плача.

-

Събудих се следващата сутрин и слязох по стълбите, за да видя Кора на масата.

- Хей. - тя се усмихна леко.

- Хей.

- Съжалявам за, знаеш, Люк и това. - каза тя.

- Майкъл ти каза? - попитах.

- Не, чух те да му крещиш снощи. В момента не си говоря с Майкъл. Не може просто да се държи с хората така, най-вече със собствената си сестра.

- Да, ами предполагам че никога няма да се промени. - свих рамене. - Слушай, благодаря ти че ми позволи да остана тук, но утре ще си тръгвам. - казах.