•78•

771 58 2
                                    

Обърнахме се и видяхме директор Андрюс да стои зад нас.

- Оу, здравейте господине. - Люк каза.

- Люк Хемингс. Мина доста време.

- Да. - Люк се изкикоти леко. - Така е.

Директор Андрюс прочисти гърлото си преди да проговори. - Получихме няколко оплаквания, че сте тук. И с предишното ви поведение в това училище, ще трябва да ви накарам да си тръгнете.

Какво? За какво говори? Не можем просто да си тръгнем. Люк дори не е направил нищо лошо.

- Извинете ме? - казах, ставайки от мястото си.

- Виж, Люк, изглежда че си се променил и това е добре за теб. Но много хора тук тази нощ са се оплакали, че си тук и някой деца са казали, че не се чувстват в безопасност.

- За какво говорите? Не се чувстват в безопасност?! Люк не е криминално проявен. - повиших тона си.

- Никога не съм казал, че е, Мей. - директора отговори.

- Не трябваше да казвате точно тези думи, за да го кажете направо. - изплюх.

- Мей, трябва просто да тръгнем. - Люк ми каза тихо.

- Не! - казах по-силно. - С всичките ми уважения, директор Андрюс, това е моят бал и нямам намерение да си тръгна докато нощта не приключи.

- Не съм казвал, че ти трябва да си тръгнеш.

- Очаквате да остана тук без Люк?

- Може ли да понижиш тона си, моля? - той ме попита.

- Господине, това не е никак честно! - извиках.

- Може ли да преместим този разговор в офиса ми? Хората се опитват да се насладят на бала им. - той каза.

Ченето ми падна.

- Да! Аз също!

- Госпожице Клифорд, трябва ли да ви напомням, че все още се обучавате в това училище и повишаването на тона на директора е наказателно. - директора ми изяви.

- Кой изобщо се е оплакал, че Люк е тук? Той не притеснява никого!

- Няколко хора. Люк, няма да те питам отново. Ще трябва да извикам охраната да те накара да си тръгнеш физически, ако не го направиш сам.

- Но аз дори не правя нищо лошо. - Люк каза.

- По принцип хора с история като твоята нямат право да се връщат в училище след завършването им.

ИЗБОРА  | LHWhere stories live. Discover now