ИЗБОРА | LH

•41•

Алармата ми ме събуди. Изхленчих и се търкулнах, за да я изключа. Седем сутринта е и трябва да се събудя, защото е първият ми ден за последната година. Малко съм изнервена да започна в ново училище, но Брук ми каза че ще ме представи на всичките ѝ приятели, така че това ме успокои малко.

Люк все още не е дошъл да говори с мен. Може би няма и да дойде. Може би всичко с нас е приключило. Предполагам, че е излъгал когато е казал, че няма да бъде просто летен флирт, защото лятото приключи, както и ние.

Избутах мислите си на страна. Дори Люк няма да провали този ден за мен. Трябва да се съсредоточа над училището сега, не над Люк и нашата безкрайна драма. И тогава, чух почукване на вратата ми. Отидох да я отворя и там седеше Брук.

- Готова ли си за първият ти ден? - тя изквичи. Защо тя беше толкова развълнувана за училище?

- Предполагам. Нека само да кажа на Майкъл, че тръгвам. - казах като отидох в стаята на Майкъл и почуках на вратата преди да я отворя. - Майкъл, отивам на училище. Ще се видим в три. - казах. Той просто изръмжа в отговор, затова затворих вратата и отидох пак към Брук.

- Готова? - тя попита и аз кимнах.

Слязохме от асансьора и се качихме в колата ѝ. Пътя към училището беше около десет минути, откакто е в покрайнините на нашия малък град. Тя паркира и излязохме от колата ѝ. Ходехме към вратите в тишина преди Брук да проговори.

- Трябва да отидем до кабинета, за да си вземем програмите. -тя каза.

Отидохме до кабинета и си взехме програмите. Забелязахме, че имаме няколко часа заедно. Също така, шкафчетата ни са едно до друго, но това е просто защото са в азбучен ред и нейното последно име е Клоуман. Слава на Бога, че съм до някого когото познавам. Отидохме до шкафчетата си и аз го отворих, бързо слагайки нещата, от които нямам нужда вътре.

- Виж ти. - някой сложи ръката си на шкафчето на Брук. Вдигнах погледа си, за да видя момче. Сладко момче. Той има руса коса с перчем и топли кафяви очи.

- Травис! Боже мой, липсваше ми! - Брук каза като го прегърна.

- И ти на мен. Два месеца бяха прекалено дълги, за да напусна страната. - той се засмя и се отдръпна от прегръдката.

- Как беше Америка? - Брук го попита.

- Същата като всяка година. Прекарана с домашната прислужница на баща ми, защото той е твърде зает със съпругата му. Той е на съпруга номер 5 сега. - той се засмя.