ИЗБОРА | LH

•35•

- К-какво правиш тук? - попитах в шок.

Почувствах се нереално. Скоро след като свикнах с идеята на това да не бъде тук, ето го.

- Кора тук ли е? - той влезе вътре, напълно игнорирайки ме.

- Майкъл. - дръпнах ръката му.

- Какво? - той ми се сопна и махна ръката си от хватката ми.

- Не съм те виждала от почти месец и ти нямаш какво да ми кажеш? - попитах.

- Какво има да ти казвам? Мисля, че и двамата си говорихме достатъчно в Мелбърн.

- Забелязах, че си ме блокирал в почти всичко. - казах, гледайки към пода.

- Да и аз забелязах, че си се крила зад гърба ми, за да се чукаш с най-добрият ми приятел. Предполагам, че и двамата сме добри в забелязването на неща. - той отговори като тръгна от мен.

Останах там шокирана. Какво му е? Само месец в Мелбърн и той вече е друг човек.

Изтичах нагоре по стълбите и отидох право в гостната, където е Люк.

- Люк. - прошепнах като разстърсих рамото му.

- Ммм. - той изхленчи.

- Събуди се!

- Още пет минути.

- Майкъл е тук. - казах.

Това наистина го събуди. Очите му се отвориха широко и той стана.

- Какво? - той попита невярващо.

- Той е тук. Долу.

- Защо е тук? - той попита.

Свих раменете си. - Не знам, едва ми каза две думи.

- Е, нека разберем тогава. - Люк каза като стана и обу черните си дънки и тениската на Нирвана.

- Ъм, не мисля че това е най-добрата идея. - казах като хванах ръката на Люк, за да го спра.

Не мисля, че би било много умно, ако слезем долу заедно когато Майкъл току що стигна тук. Просто ще го накара да си тръгне отново.

И тогава се сетих. Перфектния начин да го накарам да се върне в Сидни.

- Нека да скъсаме! - казах.

- Какв- защо? Какво направих? Бяхме си добре преди секунди.. - Люк започна да се паникьосва.

- Не, не. Искам да кажа да скъсаме фалшиво. Просто за сега. Така Майкъл ще се върне в Сидни. Ще се държим сякаш не сме заедно когато е наоколо. - обясних.