ИЗБОРА | LH

•18•

- Майки, хей. - казах с треперещ глас.

- Хей. Виж, съжалявам. - Майкъл каза.

Той съжалява? Добре ли чух?

- Какво? - попитах.

- Съжалявам. Не трябваше да се държа по този начин с Иън. Ако наистина го харесваш, тогава ще се опитам да се държа цивилизовано с него. Просто не искам да направя, така че да те загубя, Мей. - Майкъл каза.

Това не е, което очаквах. Очаквах да влезе с гръм и трясък и да атакува Люк. Предполагам, че Иън не му е казал.

- Не трябва да го правиш, Майки. - казах с малък кикот.

- Слава Богу. - Майкъл въздиша. - Но защо?

- Ние ъм, скъсахме. - измрънках.
Очите на Майкъл се разшириха. - Какво? Кога? Защо? Направил ли ти е нещо? Нали..

- Успокой се, двадесет въпроса. - засмях се.

- Е? Защо скъсахте? - той попита отново.

- Не се получи. - излъгах.

- Глупости, Мей. Беше много привързана към него. Как така да не се е получило?

- Просто не искам да говоря за това, окей? Нямам нужда брат ми да знае всеки детайл от личния ми живот. - казах.

- Добре, съжалявам. Но добре ли си?

Усмихнах се и го гушнах.

- Добре съм, Майки. За добро е, наистина. - казах.

Майкъл се отдръпна и ме погледна в очите. - Ще ми кажеш, ако ти е направил нещо, нали? Като да те кара да правиш неща, които не искаш? - той попита.

- Да, ще ти кажа. Но това не е причината, поради която скъсахме. Моля те, зарежи това. - казах.

- Добре. Но съм тук, ако искаш да поговорим за това. Искате ли да дойдете с мен у Калъм довечера? - Майкъл попита, опитвайки се да смени темата.

- Не, мисля просто да легна по-рано довечера, беше дълъг ден.

Не беше изцяло лъжа, но предпочитам да прекарам нощта сама с Люк. Хвърлих му един поглед в надежда, че ще разбере.

И го направи.

- Да, и аз ще остана вкъщи довечера. Трябва да почистя къщата, тъй като майка ми ще се прибере след няколко дни. - Люк каза.

- Вие хора сте толкова скучни. Добре, ще се видим утре сутрин. - Майкъл каза като ни махна за довиждане и излезе през вратата.

- Няма шанс да си легнеш рано довечера. - Люк каза като ме хвана за кръста и ме приближи към него.

- И ти няма шанс да чистиш довечера. - усмихнах се самодоволно като се наведох да го целуна.

Любезно е, но и пленително. Да бъда с Люк е нещото, което го чувствам правилно.

Знам, че не трябва да правя това, тъй като току що скъсах с Иън, но имах нужда да бъда с Люк. Иън и аз скъсахме заради Люк, затова не виждам причина да съм подтисната поради факта, че вече не съм с Иън. Точно това е, което исках.

Не можех да не се чувствам малко зле. Не заради раздялата, но поради факта че съм щастлива, че е свършило.

Устните на Люк се формираха с моите когато ме движеше назад, докато гърба ми удари масата. Той ме вдигна от бедрата ми и ме сложи на масата, местейки тялото си между отворените ми крака.

Започнах да дърпам подгъва на тениската му, но той сложи ръката си върху моята, спирайки ме.

- Какво? - сбръчках вежди.

- Си-сигурна ли си? - той попита разтревожено.

Усмихнах се и кимнах главата си.

- Винаги съм сигурна когато съм с теб.

С това, той вдигна блузата през главата ми и я хвърли на земята, а аз направих същото с неговата. Устните му намериха моите отново и езика му облиза долната ми устна, чакайки позволение. Разтворих устните си леко и езика му се плъза в устата ми. Наведох се назад докато лежах на масата. Люк се качи на масата и кръжеше около мен, оставяйки целувки надолу по врата ми като внезапно ме накара да изстена.
- Позитивна си? - Люк попита.

- Люк. Спри да се тревожиш. Искам това. - казах като хванах лицето му в ръцете си.

- Ние наистина трябва да разберем какво става тук. - каза, мимикайки между нас.

- Люк, сега не му е времето да решаваме. Млъкни и ме целуни. - казах.

И с това, Люк млъкна. Устните му намериха моите отново и аз облекчено се борех за надмощие като нашите устни се движеха в перфектен синхрон. Ръцете му започнаха да се движат към копчето на дънките ми когато глас ме изкара от мислите ми.

- Какво по дяволите? - каза гласа.