ИЗБОРА | LH

•40•

Гледна точка на Майкъл

Седях пред къщата на Люк около час, опитвайки се да реша какво да кажа. Не знам как да свържа думите, за да получа това, което искам да кажа. Преди да знам какво ще правя, почуках на вратата му. Той я отвори и аз бях шокиран от вида му. Люк никога не е изглеждал така. Той е с дълги черни футболни шорти, стара тениска и без перчем. Ако не е направил косата си на перчем значи може да кажеш, че нещо не е наред. Кора беше права, той наистина не е ставал от леглото от седмица. Очите му се разшириха когато ме видяха и той се отдръпна бързо назад.

Засмях се леко. - Спокойно, няма да те нападна.

- Нападна ме всеки предишен път. - той се сопна.

- Може ли да ъм.. може ли да вляза? - попитах.

- Просто се прибирай, Майкъл. Нямам какво да говоря повече с теб. - каза той като започна да затваря вратата.

Сложих ръката си на вратата, за да я спра от затваряне. - Но аз имам. Имам да кажа още нещо.

- Какво те кара да мислиш, че ми пука да чуя какво ще кажеш и без това? - той попита.

- Е, ами надявам се че поне малко ти пука. - сведох главата си.

Той стоя за минута преди да отвори вратата и да ме покани да вляза вътре.

- Бъди бърз. - каза той нахокано.

- Какво? Имаш да ходиш другаде ли? - засмях се, забравяйки че бяхме в битка. Прочистих гърлото си и започнах с дългото извинение. - Люк, наистина не знам къде да започна. Съжалявам. За всичко. Никога не съм бил ядосан на това, че ти си заедно със сестра ми. Просто бях уплашен, че ако вие двамата сте заедно вие ще.. не знам, ще забравите за мен. Знам, че звуча като дете и не мога да оправдая постъпките си, но мога да прекарам останалото от живота си в извиняване за тях. - знаех, че звуча много драматично, но така се чувствах наистина. - Бях толкова извън линия. Никога не трябваше да те карам да избираш. И ти не трябва да избираш.

Люк сбръчка веждите си. - Какво искаш да кажеш с това, че не трябва да избирам?

- Казвам ти да тръгнеш. Бъди с Мей. Ти я промени, Люк. Тя е щастлива сега. Не е била толкова щастлива откакто бяхме деца. Ти я направи нея отново. Обичаш я и тя теб. Кой съм аз, че да стоя на пътя на подобно нещо. - въздишах.

- Значи казваш, че мога да бъда с нея и да бъда все още приятел с теб? - Люк попита, за да се увери.