ИЗБОРА | LH

•4•

- Здравей. - каза Иън.

- Здрасти.

- Виж, съжалявам за снощи. Дори не помня да съм ти изпращал тези съобщения. Чаках да ми пишеш цял ден днес и когато не го направи се притесних и тъкмо когато щях да ти пиша, видях последните съобщения. Не помня да съм ги пращал, кълна се. Мей, моля те, повярвай ми скъпа. - Иън каза към телефона бързо.

- Добре. - отговорих.

- Добре? - той попита, звучейки шокиран.

Може би защото се отказвам лесно, но да съм честна, не ми се занимава да се карам с Иън в момента.

- Да, прощавам ти. Не искам да се караме, Иън. - прошепнах към телефона.

- Аз също, скъпа. - каза той и аз се усмихнах. - Как върви лятото ти? - той попита, опитвайки се да смени темата.

- Минаха само няколко дни. - изкисках се леко. - Но всичко е наред за сега. Само излизам с брат ми и неговите приятели, които са доста готини, предполагам. Но ми липсва вкъщи. Липсваш ми.

Той въздиша. - Ти ми липсваш повече. Хей, имам идея. Какво ще кажеш да дойда при теб в Сидни някой път преди лятото да свърши?

- Ъх, да, ако искаш. Но не съм сигурна дали ще се разбирате с Майки. - отбелязах.

Иън се засмя. - Е, няма да дойда, за да видя Майки, нали? - наблегна на 'Майки', откакто знае че само аз го наричам така.

- Взета точка. Може би можеш да дойдеш към края на лятото? Не искам да идваш толкова рано, защото после ще ми липсваш в следващите два месеца. Искам да гледам към нещо в бъдещето. - казах аз.

- Добре, скъпа.

- Виж, трябва да се връщам при Майки и приятелите му. Ще ти пиша по-късно, окей?

Разменихме си сбогувания и затворихме.

Излязох от банята, за да се сблъскам с някой.

- По дяволите. - измърморих.

- Извинявай. - вдигнах погледа си, за да видя Люк.

- Няма нищо. - казах и когато тръгнах Люк застана пред мен.

- Прости му много бързо. - каза Люк грубо.

- Какво? - попитах.

- Ами снощи изглеждаше разстроена и сега му прости, сякаш нищо не е станало. - Люк обясни.

- Защо по дяволите ме подслушваш, докато говоря по телефона? - сопнах му се.

- Чаках за банята и вратата не е достатъчно звукоизолирана. - той ми отвърна, сопвайки се.