ИЗБОРА | LH

•20•

Не мога да повярвам на Люк. Не може наистина да мисли, че просто ще си опаковам багажа и ще се преместя заради него. Целият ми живот е в Мелбърн. Не можех да не мисля за това, какво каза и колко е прав. Ще се върна там, където е бившето ми гадже. Той сигурно ще накара всичките ми приятели да ме мразят. Трябва да се обадя на Обри.

- Ало? - тя отговори след няколко позвънявания.

- Обри. - изхленчих.

- Да? - тя попита, а гласа ѝ трепереше.

- Трябва да поговорим. - трябваше да ѝ кажа всичко. Имам нужда от приятелски съвет в момента.

- Добре, но преди да кажеш каквото и да е, трябва да знаеш че не искахме да го направим. Бяхме пияни. Е, първоначално бяхме пияни, но после просто се случваше. Наистина се надявам, че все още можем да бъдем приятелки. - тя избъбри.

Какво по.. да не би да казва това, което си мисля?

- За какво говориш? - попитах.

- Иън и аз. - каза тя.

Няма начин.

- Какво за теб и Иън? - попитах, а гнева ми се покачваше.

- Ка- не ти е казал? - Обри попита.

- Какво да ми каже, Обри? - попитах ядосано. Знам какво има в предвид, но имах нужда да го чуя. Имам нужда да го каже на глас.

- По дяволите. - тя изпсува под носа си. - Е, предполагам че ще разбереш. Аз и Иън спахме заедно. И ние сме ъм.. заедно сега. Ето защо дойде в Сидни. За да ти каже. - тя заекваше докато обясняваше.

- Как можа? - изкрещях.

- Наистина не искахме да стане така. - каза тя.

- Очевидно сте. Бяхме най-добри приятелки от години. Честно, какво по дяволите! - извиках.

Какво по дяволите се случваше изобщо в момента?

- Не можеш да избереш кой да обичаш. - каза решително.

Буквално не се чувстваше зле заради нищо от това.

- Знаеш ли какво Обри, майната ти. - казах преди да затворя телефона си и след това да го хвърля през стаята.

Знаех, че ще съжалявам по-късно защото сигурно се е счупил, но в момента бях твърде бясна, за да ми пука.

Чудесно. Сега след лятото трябва да се върна при бившето гадже и бившата ми най-добра приятелка. Може би трябва просто да остана тук. Би било добре за мен. Но не мога просто да оставя баща си. Бях толкова студена с него и сега просто ще опаковам багажа си и ще тръгна. Не мога. Ще си помисли, че си тръгвам за да живея с майка ми вместо с него. Не искам да мисли така, той винаги е бил по-добрия родител към мен и Майкъл.

Отидох до телефона си и го вдигнах, облекчена да видя че не се е счупил. Благодаря на Господ за калъфите за телефони. Отключих го и звъннах на номера на Иън. Той вдигна изненадващо бързо.

- Какво? - той попита грубо.

- Майната ти, Иън. Дойде тук и ме накара да се чувствам като абсолютно лайно, защото съм ти изневерила с Люк, въпреки че и ти си се чукал с най-добрата ми приятелка през цялото това време! - извиках към говорителя.

- Кой ти каза? - той попита.

- Тя ми каза! Тя също ми каза, че причината поради която си дошъл в Сидни е да ми кажеш? Наистина ли Иън? Дошъл си тук, за да ми кажеш че си ми изневерил и след това късаш с мен, когато разбереш че и аз съм го направила. Но знаеш ли какво, не е същото. Аз съм напълно влюбена в Люк. Ти не си въобще влюбен в Обри. - казах.

- Не знаеш това. Може би съм. - каза той.

Исках да се изсмея.

- Моля ти се, ти си Иън. Не си способен да обичаш някого друг, освен себе си. Имай хубав живот, Иън. - казах когато щях да затворя.

- О, ще имам. И ще се наслаждавам на това, да направя твоя ад следващата година. - каза той и можех да усетя самодоволната му усмивка.

- Няма дори и да се прибирам следващата година. - каза устата ми преди мозъка ми да мисли.

По дяволите. Не трябваше да го казвам. Това решение дори не е завършено все още. Защо казах на Иън преди да кажа на Люк? Дори не знам дали е със сигурност. Може би ще се прибера.

- Значи тичаш от проблемите си сега? - той попита.

- Не. Искам да се преместя в Сидни, за да бъда с Люк и Майкъл. Хората тук са мили и нормални, което е много по-добре отколкото вкъщи. - казах.

- Правилно, Мей. Вкъщи. Мелбърн е твоя дом. Няма значение колко не искаш да бъде. Дори и да не сме заедно, типовете хора вкъщи са тези типове от хора към които принадлежиш. Същия тип като теб. Не си по-добра от никой тук в Мелбърн. - каза Иън.

Той е прав.

- Не си прав. По-добра съм. - излъгах и затворих.

Не съм по-добра. Знам, че няма да стигна до никъде в живота. Поне нямаше докато бях в Мелбърн. Но чувствам, че бих била по-добър човек, ако живея тук. Бих била по-добър човек заради Люк.

Разговора ми по телефона с Иън ми помогна да реша окончателно. Ще се преместя в Сидни.