ИЗБОРА | LH

•11•

Люк не се шегуваше, когато каза че той и Майкъл ще играят Call Of Duty цяла нощ. Беше три сутринта и те все още играеха. Спрях да играя към два часа, за да мога да спя малко, но нямаше как да стане заради бутоните на джойстиците, звука на оръжията и псуванията, които идват от Майкъл.

Седнах на леглото. - Майкъл, млъкни. - изшептях.

Той се обърна към мен. - Мей, има друга стая надолу по коридора, нали знаеш. - каза той грубо.

- Успокой се, човече. Може би не иска да бъде сама. - каза Люк.

- Оу, забравих че е на дванадесет. - каза Майкъл съркастично.

През нощта настроението му е лошо. Или е това, или е факта че Люк му сритва задника на Call Of Duty.

- Добре, аз просто ще се върна в стаята ми. Лека нощ, момчета. - казах като дърпах тениската надолу, колкото се може повече.

- О, хайде де, Мей. Шегувах се. Просто остани. Ще го изключа. - каза Майкъл, излизайки от играта. Той изключи XBOX-а и сложи одеало на земята.

- Какво правиш, Майки? - засмях се.

- Е, двама от нас ще трябва да спят на земята и това няма да си ти. - каза Майкъл.

- Не трябва ли Люк да спи на леглото, тъй като е негово? - казах.

- Не, ти си госта. Добре съм и с пода. Ако ми стане неудобен, ще отида в стаята за гости. - каза Люк.

- Благодаря. - усмихнах се и легнах на леглото отново.

Дори не са минали и тридесет минути и хъркането на Майкъл вече озвучаваше стаята. Опитах се да спя, но през съзнанието ми минаваха всякакви мисли, както всеки път през нощта. Не можех да не мисля за майка си. Какво прави в момента? Наред ли е? Умряла ли е от басейна с повърнята ѝ? Без значение от постъпките ѝ, тя е жената която ме е родила, винаги ще я обичам без значение какво става.

И тогава Люк стана и слезе по стълбите. Реших да сляза и аз, след като не мога да заспя. Слязох по стълбите и видях лампата на хладилника да осветява тъмната стая. Влязох в кухнята и видях Люк да яде парче пица от вечерята.

- Уау, мислех че ще си преял след шестте парчета, които изяде на вечеря. - изкисках се.

Люк подскочи и се обърна. - Господи, Мей. Уплаши ме. - каза той, слагайки свободната си ръка на гърдите му.

- Извинявай. - извиних се.

- И ти ли не можеш да спиш? - той ме попита, отхапвайки от пицата му.