ИЗБОРА | LH

•56•

Пътя до болницата беше тих. Полицаите караха мен и Люк. Не казах нищо когато той влезе в колата с мен, защото колкото и да не искам да призная, имам нужда от него.

Полицаите не отговориха на нито един от въпросите, които им зададох. Дори не ми казаха кой е в болницата, което ме караше да полудея. Всичко което ми казаха е че съм непълнолетна и трябва да почакам да поговоря с доктор в болницата. Най-накрая колата спря пред болницата. Слязох от колата и изтичат вътре колкото се може по-бързо. Нещо случило ли се е с Майкъл? Изтичах до предното бюро.

- Извинете! Името ми е Мей Клифорд. Полицаите ме докараха тук, тъй като мой роднина е постъпил в болница. Брат ми добре ли е? Какво се е случило? - попитах.

- Добре скъпа, какво е името на брат ти? - тя попита.

- Майкъл. Майкъл Клифорд. Моля ви.. той добре ли е?

Тя написа името му в компютъра и свъси веждите си. - Няма пациент с това име в компютъра ни.

Какво иска да каже? Полицията каза че мой роднина е постъпил в болницата. Но ако Майкъл е добре, тогава - Майка ми.

- Опитайте Сандра Клифорд. - казах, надявайки се че отново ще ми каже че няма пациент с това име в системата.

Тя кимна главата си когато очевидно името е изскочило и сякаш въздуха ми спря. - Тя е в стая 442. Доктора ѝ е Доктор Андрюс. Ще те заведа при него. - тя каза.

Пулса ми се ускоряваше. Какво ѝ имаше на майка ми? Добре ли е? Защо е тук? Къде е Майкъл?

Обърнах се, за да видя Люк. Издишах от облекчение. Радвам се, че е тук с мен.

- Люк, защо Майкъл не е тук? Защо са повикали мен, но не и него? - попитах го, въпреки че се съмнявах че знае отговора.

- Ще му се обадя сега, окей? - той попита като сложи ръката си на рамото ми.

Кимнах бавно. Той се дръпна настрана, за да се обади на Майкъл, но се върна с изражение на лицето му, което не мога да разчета.

- Звъннах му три пъти, но ме праща право към гласова поща. Оставих му съобщение, казвайки му че сме в болницата и трябва да дойде.

- Къде по дяволите е той! - повиших тона си.

Люк сложи ръката си на бузата ми. Аз не се отдръпнах. - Всичко ще се оправи, Мей. - той се опита да ме успокои.