Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part One

Моите мечти. Те не са големи, даже бих казала много малки. Искам да приключа с университета в най-скоро време и да започна някъде работа с професията си, която е психолог. Но това няма как да стане, тъй като след два дни съм на първите си лекции и ме очакват още 4 или 5 години такива лекции, а най-лошото в момента е, че апартаментът ми в общежитието е пълен с кашони и просто човек не може да се размине, а за капак майка ми и баща ми все още не са си тръгнали.

Казвам се Сабрина Спаркс, на 20 години съм и се надявам скоро да си намеря нови приятели, защото с старите не мога да се виждам, поради простата причина, че аз съм в Сеул, Южна Корея, а те в Лос Анджелис. Ще попитате защо точно Южна Корея, много просто. Тук исках да дойда от самото начало и да започна общуването си на чужд език, все пак уча корейски от 11-ти клас и искам да започна с практикуването му.

-Хайде. Мамо, татко. Време е да ме оставите да си подредя моето местенце - побутнах ги към вратата

-Добре, но да внимаваш много - мама започна да се дърпа, за да се обърне и да ми говори в лицето

-Тук хората са по-опасни и злобни от тези в Лос Анджелис, Тиквичке - предупреди ме баща ми

-Наясно съм татко - успях да ги избутам до вратата - бих ви изпратила до летището, но съм много изморена и смятам да поспя преди да съм припаднала - прозях се

-Няма нищо миличка - мама погали бузата ми - ще ти се обадим щом пристигнем

-По-добре ми пишете или аз ще ви се обадя, все пак има часова разлика - засмях се и хлопнах вратата пред лицата им - Боже, какви досадници

Обърнах се с гръб към вратата и се облегнах на нея, въздъхнах облекчено и след това се запътих към банята си, моята собствена баня. Влязох в банята и съблякох всички дрехи от себе си, напълних си ваната и се топнах едно хубаво.

Ако се питате защо се държах така с родителите си, ще ви отговоря сега. Джесика и Андрю Спаркс са най-лошите родители на земята. От малка винаги съм била пренебрегваното дете в семейството и никога не ги е било грижа за мен. Ще си кажете Да бе, кой родител не го е грижа за собствената му плът и кръв?, отговорът е моите родители. Те винаги са обръщали внимание само и единствено на брат ми - Джош Спаркс.

Джош е на 23 и има още две години горе-долу да учи. Той си остана в Америка и не иска да мърда от Лос Анджелис, голяма паника е. Брат ми винаги е бил много мил и търпелив с мен, той ми даваше обичта, която родителите ни даваха на него. Имало е случаи, много случаи, в които се е налагало да ме прибира мъртво пияна от някой клуб или в 3 през нощта да му се обадя с думите Вдигай си стегнатия задник и идвай да ме измъкнеш от районното. За мое огромно щастие той винаги е до мен, за всичко.

***

Здравейте! Това е още една бозичка от моите 😏 нали ме знаете. Не обещавам да поствам често, защото едва сега започвам с писането на историята в Word, а съм едва на 17-та страница. Ще ме направите повече от щастлива, ако историята ви хареса и я препоръчате на приятелите си. Дано ви хареса Приятно четене!

Vote/Comment