Part Fifty Six

392 19 3
                                    

*23:00 вечерта. Seoul, South Korea*

Трите момчета вървяха към изоставената фабрика за консерви риба тон. Куки носеше документите, а Техьонг и Джимин носеха резервни оръжия за всеки случай. Бяха оставили момичетата в апартамента на Куки заедно с двама огромни боди гарда, които ще струват майка си и баща си, но си заслужава заради безопасността на тези прекрасни същества.

Джери Смит, Сол, Ин Хо и още около 6 човека стоят вътре в фабриката и очакваха появата на тези три прочути момчета. Документите бяха важни за Смит, а Смит беше важен за момчетата. Ако тази вечер момчетата успеят да убият Смит и хората му, то тогава всичко ще си дойде на мястото и няма да има поражения, но ако Смит убие дори един от момчетата, то тогава той ще излезе чист, но останалите ще последват първия. Едно е сигурно. Тази вечер няма да мине без жертви.

Момчетата влязоха вътре без капка страх в очите, застанаха един до друг, рамо до рамо и гледаха смъртта в очите. Смит се приближи на крачка до момчетата и се усмихна.

- Красавци! – възкликна и се засмя – не са ли красиви, момчета? Според мен ще е жалко тези хубави лица да бъдат заровени два метра под земята на толкова ранна възраст – Смит отново се засмя, но този път зловещо, чак да настръхнеш

- Дошли сме да говорим по същество – рече Джимин спокойно

- Да не мислите, че ще ви оставим невредими? – озъби му се Ин Хо

- Надявай се майка ти да е невредима – Техьонг се изсмя, а това предизвика горилски гняв у Ин Хо

- Нека приключваме тук – Кук подаде папката с документите към Смит и той го погледна невярващо

- Да не водите полиция с вас? – подсмихна се

- Само ние сме, вярваш или не – Техьонг отново прояви детска самоувереност

- ДРЪЖТЕ ГИ! – извика Джери и 8-те мъже, които бяха зад гърба му извадиха оръжия

- Защо все трябва да става така?! Защо все трябва да става по трудния начин?! – започна да мърмори Джимин и трите момчета също извадиха оръжията си

Всички, освен Сол и Ин Хо, се спуснаха към трите момчета, а Джери Смит и те просто се отдръпнаха на безопасно разстояние от куршумите.

Джънгкук се ядоса, спомни си какво казаха двете горили за Сабрина и това направо го вбеси, очите му потъмняха, а ръката му хвана здраво оръжието. Шестимата мъже се бяха разделили по двама на  човек, което беше доста нечестно, но тук няма честно и нечестно. Джънгкук успя да гръмне единия човек в ръката, но другият успя да го гръмне в корема, веднага потече кръв, но Куки беше решен, че ще убие кучия син.

Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/ Where stories live. Discover now