*Гледна точка на неутрален разказвач*
Трите момчета се затичаха към паркинга на университета, който се намираше точно пред сградата на университета, деляха ги само около 300/400 метра двор и няколко дървета.
Джимин забърза темпото си, но Техьонг беше решен да победи, затова започна да препуска като състезателен кон из двора, а горкия Кук искаше да предпази своята Сабрина. Не искаше да я изпусне или да ѝ остави отпечатък от ръката си по бедрата ѝ, но и не искаше да загуби, затова реши да я попита.
-Искаш ли да победим? - попита задъхан и с усмивка на лице, после надигна момичето леко, за да му е удобно
-Разбира се, че искам. Разбий ги! – окуражи го тя и отвори очите си
-Тогава да победим – каза победоносно и започна да ускорява темпото си
След като Сабрина отвори очи, се чувстваше като птица, макар и само върху гърба на своя приятел. Изведнъж се почувства защитена, в безопасност, затова започна тихо да окуражаха гаджето си и това изглежда работеше.
Джънгкук забърза още повече темпото си и почти беше настигнал Техьонг и Хилари, а до това време Джимин и Су ги делеше едва 1 метър от победата. След като Техьонг видя как Джимин пуска усмихнатата Су на земята и после си поема дълбоко дъх, намали скоростта си, а това беше огромна грешка от негова страна.
Джънгкук настигна Техьонг и тогава го подмина, а Техьонг стоеше с шокирано изражение за точно 5 секунди, а след това започна отново да препуска като кон. Момичето на гърба му се дереше с цяло гърло в опит да го окуражи, но беше прекалено късно. Джънгкук стигна до Джимин и тогава свали Сабрина от гърба си, а точно няколко секунди след това се изстреля и Техьонг, беше буквално като светкавица, но прекалено бавна светкавица. Застана до Су и пусна гаджето си да стъпи на земята, след това се свлече на тревата и започна да вдишва и издишва тежко.
-Не мога да повярвам, че бих Кук – засмя се вече отпочиналия Джимин
-Ако не ме беше страх да изпусна Сабрина, сях да ти сритам дебелия задник – озъби му се задъхания Кук
-Как можа да загубиш?! – извика Хилари и удари леко Техьонг
-Съжалявам, скъпа – рече той повече от задъхан
-Сега си чакам наградата – обади се Джимин и потърка ръце
-Първа съм аз – Су вдигна ръка, а секунда по-късно устните ѝ бяха плътно прилепени в тези на Джимин. След като се отделиха, Джимин погледна Хилари, а тя извъртя очи – хайде сладурче, дай на батко Джимин една целувка – започна да се лигави той, а Техьонг го изгледа лошо
YOU ARE READING
Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/
FanfictionСабрина Спаркс е американка, чиято мечта е да завърши психология и час по-скоро да започне да практикува професията си. Университетския живот се оказва много по-лесен, отколкото тя е очаквала, но едно момче, чието сърце отдавна не е изпитвало силни...
