Грабнах ключовете, телефона, записките си и излязох от апартамента си, но нещо не беше както трябва. Имах чувството, че ме наблюдават. Обърнах се назад, но нямаше никой, обърнах се и заключих апартамента, а след това тръгнах към паркинга на общежитието. Най-странното бе, че е време за първата лекция, а общежитието е празно и не се чува и гък, винаги по това време всички студенти излизат от апартаментите си и коридорът се претъпква с хора, а сега беше тихо, спокойно, сякаш няма жива душа в общежитието.
Стигнах до паркинга и отключих колата си, влязох вътре и стартирах двигателя, но миг по-късно усетих острието на нож да се опира в гърлото ми, а груба мъжка ръка да обхваща устата ми.
-Сега. Просто потегли към университета и после ще ти кажа какво да правиш – каза човекът зад мен и аз го послушах
Потеглих към университета кротко и без да се съпротивлявам, а острието на ножа се забиваше все повече и повече в шията ми. Стиснах очи за миг и после отново насочих вниманието си към пътя.
-Ще си махна ръката от устата ти, но дори не си и помисляй да правиш каквито и да е опити за самозащита или викане за помощ, защото ще ти прережа гърлото, ясно? – попита, а аз кимнах бавно. Човекът махна ръката си, а аз погледнах в огледалото за задно виждане
-Стивънс?! Ти какво правиш тук?! – попитах, викайки
-Тихо казах! – извика заплашително и опря острието на ножа повече в кожата на шията ми – нали помниш, че имаме сметки за уреждане – засмя се Люк – ще се разплатим днес
-Ще ти платя шибаната дрога, просто не прави глупости – опитах да го успокоя
-Не, аз не съм тук за дрогата – засмя се силно – мислиш ли, че ще прелетя разстоянието от Лос Анджелис до тук, заради някакви 500 долара? Не знам за какво ку-ку точно ме мислиш, но аз съм тук за съвсем друго нещо
-Просто се успокой, нали? Знам, че можем да се разберем и с добро – хванах ръката му и направих опит да я отместя, но единствено успях да си докарам белег на шията от хладно оръжие
-Казах да не пипаш, котенце – усмихна се накриво и махна ножа – по пътя за университета спри в отсрещната сграда – нареди ми
-Старческия дом? Защо? – сложих ръката си на раната, за да спра кръвта
-Просто изпълнявай, защото ще ми кипне и ще загинеш по-рано от очакваното – заповяда и заплаши наведнъж
YOU ARE READING
Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/
FanfictionСабрина Спаркс е американка, чиято мечта е да завърши психология и час по-скоро да започне да практикува професията си. Университетския живот се оказва много по-лесен, отколкото тя е очаквала, но едно момче, чието сърце отдавна не е изпитвало силни...
