Part ten

822 45 6
                                    

Строполих записките си и извадих химикалка от джоба на якето си, започнах да щракам с нея, чакайки професорът да се появи. Не чаках дълго естествено. В залата влезе висок, червенокос мъж, на около 25 с изразена челюст и продълговато лице, а усмивката му беше 24 караова усмивка, отиваше му да се усмихва. Правилно са казали хората, че азиатските мъже са най-сладки.

Професорът застана зад бюрото си и огледа всички ни, усмихна се и се обърна към дъската зад себе си, написа на корейски Mr. Jung и отново се обърна към нас.

-Здравейте колеги, да знаете, че така ще ви наричат всички професори тук – засмя се и Боже, сякаш гарван прелетя през залата. Всеки хубавец с своите недостатъци, жалко – днес ще говорим за философията, първият не чак толкова интересен раздел, но пък е полезен – разгърна няколко листа от някакъв учебник, който се намираше на бюрото му и започна да говори

Учудващо как той е толкова сладък и в същото време има смях на премазан гарван. Все пак бих му се нахвърлила, какво? Няма само да уча, нормално е да потърся секс, на сухо съм от четири месеца и е време да задвижа нещата.

Гледах как професорът се разхожда из празното пространство и редовете, на които бяхме накацали всички като врабчета на жица и говореше нещо, но аз не го слушах, което си беше минус за мен естествено, но бях прекалено заета да зяпам сочният му задник, който изглеждаше така изкушаващо в тези прилепнали дънки.

>.< >.< >.< >.< >.< >.< >.< >.< >.< >.<

Общо взето часът премина в това да гледам как сочното дупе на професора ще изскочи всеки момент от дънките му и ще се насладя на това да го видя без дрехи, но уви – дупето му си стоеше скрито в плата на дънките.

Усетих как някой до мен ме ръчка с пръст и набръчках нос, обръщайки се към виновника.

-Какво? – изсъсках

-Спри да зяпаш задника на професора и вдигай своя от стола – засмя се Су – лекцията свърши преди 3 минути, а ти продължаваш да зяпаш професора

-Като има голямо дупе ще го зяпам – изплезих ѝ се и станах от мястото си

-Искам да имам твоята увереност – въздъхна тя и ме последва

-Можеш да я имаш, но не ти я препоръчвам – засмях се и излязох от залата

-Време е за обедната почивка – съобщи ми Хилари, която стоеше до вратата на залата

Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/ Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora