Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part twenty two

Реших да разгледам галерията му и натиснах върху иконката, която бе предназначена за това приложение, но вместо галерията, на екрана се показа някакво друго приложение. Имаше само една единствена папка там, затова тапнах на нея, а в папката имаше няколко word документа. Тапнах на първия и пред погледа ми се разкри документ под името Type of my ways, а по-долу имаше написани стихове. Прочетох три от стиховете и наистина грабнаха вниманието ми, а след прочитането на последното стихче се сетих за това, което ми разказа Джънгкук, докато бях лежах безпомощна.

След няколко минути вратата се отвори за пореден път и през нея влезе Джънгкук, носещ кутия пица, няма и на идея колко го обичам в момента. Седна до мен на столчето и отвори кутията с пица, оставяйки я на шкафчето до леглото. Помогна ми да се изправя в седнало положение, нагласи калъфките зад гърба ми и ми помогна да се настаня.

-Представям ви пица с троен кашкавал, шунка, чушки и последни, но не на последно място-маслини – усмихна се и взе едно от парчетата, подавайки ми го

-Как намери пица в 5 сутринта? – поех парчето пица и отхапах една миниатюрна хапка, бях гладна като животно, но щом доближих храната до устата си и ми се отяде

-Имам своите начини – направи самодоволна физиономия и също си взе парченце

-Научи ме на тях тогава и аз искам да получавам пица в 5 сутринта всяка сутрин – засмях се леко и покрих устата си с ръка

-Ще те науча, не се безпокой – усмихна ми се – сега хапни и после легни да поспиш

-Съгласна съм с това предложение – кимнах, съгласявайки се и продължих да ям от божественото тестено изделие

***

Бях събудена от почукване на вратата, отворих очи и забелязах вече будното, но така сладко сънено изражение на Джънгкук. Беше седнал на стол до леглото и държеше ръката ми, сякаш ако я пусне ще потъне в земята и няма да може да изплува.

Той стана от мястото си и отиде до вратата, отваряйки я широко, а в стаята влезе докторът, който дойде предната вечер.

-Добро утро! – усмихна се и извади някаква папки

-Колко е часа, че да е утро? – попита го Джънгкук с сънен глас и почеса главата си

-Часът е точно 8:00 – отговори простичко докторът и започна да разглежда документите в папката

-А защо идвате толкова рано? – ококори се тъмнокоското

-Защото трябва да започнем с последните тестове от рано, за да може до изписването на г-цата да са готови резултатите и да ви кажем дали има нужда от някакви лекарства или лечение – обясни простичко докторът – бих ви помолил да напуснете стаята, за да подготвим г-цата за изследвания

-Ще съм отвън – обърна се и ми се усмихна, а аз кимнах

*Гледна точка на Джънгкук*

Излязох от стаята, а няколко минути по-късно бях в двора на болницата. Трябваше да звънна на групичката, за да може да вземат някакви чисти дрехи на Сабрина и да ги донесат, за да може да я изпишат вече и да се приберем. Извадих телефона си и набрах първият номер в контактите, а той беше именно на Джимин. Изчаках не повече от 5 секунди и линията се отвори.

-Добро утро! – поздравих го, а от другата страна чух раздразнено ръмжене

-Какво искаш? – попита сопнато

-Искам с момичетата да идете до апартамента на Сабрина и да ѝ вземете някакви дрехи, защото днес я изписват, а няма с какво да се облече – обясних

-Чакай. Тя се е събудила? – попита с доста голяма надежда в гласа си

-Още снощи, но беше прекалено късно, за да ви звъня, затова и не звъннах. Трябва да се кача след малко да проверя какво става с тестовете, които ѝ правят. Чакам да дойдете възможно най-скоро – казах и затворих без да чакам какъвто и да било отговор от негова страна.