Съблякох дрехите, с които по-рано се бях преоблякла и започнах да обличам дрехите, които Су ми извади от гардероба. След като се облякох, се погледнах в огледалото и за миг си помислих, че това не съм аз, защото приличах на една типична южнокорейка, която е готова да превземе света, но това там наистина не бях аз.
Отворих вратата на стаята си и запристъпих към хола си, а там ме чакаха Су и Хи, които обсъждаха някакви видове грим. Чувах ги, защото този път не си шушукаха, а буквално щяха да се избият една друга, докато са сами.
-Готова съм – изхленчих и седнах на дивана
-Не, не, не. Какво правиш? – попита шокирано Хилари
-Няма да сядаш, сега ще те гримираме, ще ти изправим косата – започна да обяснява Су, но я прекъснах
-Поне ми кажете защо – отново измрънках
-Защото ще излизаме. На клуб? – прозвуча по-скоро като въпрос, отколкото като отговор
-И затова трябва да се глася като маймуна? – станах от дивана
-Трябва, трябва. Сега си размърдай задника обратно към стаята си – подкани ме Хилари, побутвайки ме по рамото
-Дано си заслужава – начумерих се и измрънках под нос
-Повярвай, заслужава си – казаха двете в синхрон и се засмяха
-Откачалки – извъртях очи и влязох обратно в стаята си
Су ми изправи косата до съвършенство, а Хилари бе започнала да ми прави много тежък грим, но я спрях, защото не обичах нещо да ми тежи на очите. Тя се примири, сложи ми много лек грим, подчерта очите ми с очна линия и постави бледорозов гланц на устните ми, а Су добави някакво черно украшение за врат, беше подобно на гердан, но беше почти прилепнало за шията ми и стоеше като дантела.
Огледах се за пореден път в огледалото и това там не бях аз, беше някакво друго момиче, което носи моето име и това въобще не ми харесваше.
-Сега да те заведем до клуба – каза Су, но не исках да ходя така, където и да било
-Не мисля, че искам да отида облечена така – сведох поглед и после се обърнах към двете момичета
-Отиваме така и ще е по-добре да побързаме – даде ни зор Хи
-Но вие не сте облечени подобаващо за клуб – отбелязах и ги посочих
-Това, защото ние ще се преоблечем в клуба – изръси Хи
-Въобще не ви бива в лъжите – усмихнах се - но съм в добро настроение и ще ви се доверя – грабнах телефона си от леглото – да вървим
Излязохме от апартаментът ми и веднага се запътихме към паркинга на общежитието, хубавото на това, което те правят е, че опитват да ме зарадват, все пак 16 дни в будна кома не е шега работа.
След като стигнахме до парка, се качихме в моята кола, по-точно Хилари караше. Пътувахме в неизвестна за мен посока, те са отраснали в Сеул, но аз знаех пътя само до университета и близките магазини. Просто нямах времето да науча поне ¼ от града.
YOU ARE READING
Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/
FanfictionСабрина Спаркс е американка, чиято мечта е да завърши психология и час по-скоро да започне да практикува професията си. Университетския живот се оказва много по-лесен, отколкото тя е очаквала, но едно момче, чието сърце отдавна не е изпитвало силни...
