Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part tirthteen

Качихме се в колата на Джънгкук и потеглихме на някъде, но вместо да се притеснявам, че може да объркам нещо - аз бях спокойна, уравновесена и въобще не ми пукаше за нищо в момента. Имах чувството, че с Кук сме женена двойка, която отива на романтична вечеря в изискано заведение, за да отпразнува годишнината от сватбата си, а и имах чувството, че го познавам от векове, а го познавам едва от три дни, които смятам за три години.

>.< >.< >.< >.< >.< >.< >.< >.< >.< >.<

След около 30 минути пътуване с колата, което беше прекарано в тишина, стигнахме пред едно огромно имение, даже думата имение е прекалено малка, за да се опише, беше си цял палат. Изчакахме огромните бели метални вратти да се отворят и Джънгкук вкара колата си в двора на имението-палат. Слязохме от автомобила и отново хванах Кук под ръка, трябваше да поддържам роля.

Направихме няколко крачки напред и влязохме в огромното имение, през едни огромни врати. Оглеждах се като луда, а изглежда на горкия Кук му беше писнало да гледа това място, виждаше се по изражението му - безизразно.

-Добър вечер! - поздрави ни един мъж на около 28 годишна възраст, приличаше на Джънгкук и то доста

-Здравей - отговори ми безразлично Куки

-Добър вечер! - поздравих и пуснах ръката на Кук, за да се поклоня

-Знаеш ли, не вярвах, че ще се сдобиеш с толкова красиво гадже - човекът се засмя, а Кук продължи да бъде безизразен - моля, последвайте ме - направи ни жест и тръгна напред

-Няма ли да си играеш ролята? - попитах Джънгкук шепнешком

-Повярвай ми, няма по-голяма роля от тази на истинския ми живот - измрънка в отговор и ме хвана за ръката, повеждайки ме след човека

Докато ходехме огледах някои части на имението, по-скоро тези покрай, които минахме, докато не стигнахме до трапезарията. Нека призная, че този човек има вкус за дизайн, просто има усещане за стил и това си проличава в обзавеждането.

Влязохме в трапезарията и видяхме, че на масата ни очаква една жена на около 23 години, с дълга до кръста черна коса, тъмни очи и кожа като мляко, беше неземно красива. Усмихнах ѝ се, а тя ме погледна злобно, усещам, че вечерята няма да мине гладко. Седнахме около масата и човекът, който ни посрещна реши да се представи най-после.