Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Thirty Five

*Гледна точка на неутрален разказвач*

Групичката чакаше останалите двама в двора на университета. Всички изглеждаха щастливи и удовлетворени от изпитите, на които са се явили, а това беше повече от добър знак.

Сабрина и Джънгкук пристъпиха към останалите членове на малката им групичка и веднага след като момичетата се видяха настъпи пълен хаос от викове, а момчетата се смееха на реакциите на момичетата. Закрачиха към паркинга на университета, където ги чакаха возилата им с нетърпение.

- Взех го с пълен успех – похвали се Су
- Аз също – допълни Хилари
- Аз пък го взех три пъти с пълен успех – Сабрина им се изплези
- Е, аз взех моя с доста мили думи и препоръки от страна на професора – промълви Джимин
- На мен ми каза, че ще е добре за ваканцията да си намеря работа свързана с музиката – въздъхна Техьонг
- Е, на мен пък нищо не ми каза, но аз искам да започна работа лятната ваканция, все пак не мога да стоя безучастно цяло лято, трябват ми пари – повдигна рамене Кук
- Да им кажа ли? – Сабрина се обърна към Джънгкук и попита тихо
- Кажи им, може да дойдат с нас – подкани я той
- Хей, хора! – провикна се Сабрина и всички се обърнаха към нея – да отидем в сладкарницата? – усмихна се и повдигна вежда
- На диета съм – Су стисна устни
- Аз също – Хи повдигна рамене
- Сякаш от едно малко парче торта или кекс ще надебелеете – Кук извъртя очи
- Значи е решено – Техьонг потърка ръце – отиваме в сладкарницата!
- Дете такова – измърмори Джимин

Двойките се качиха в трите коли и се наредиха една до друга, при което всеки един от шофьорите, тоест момчетата, погледна през прозореца към другия шофьор, а това означаваше състезание.

Джимин караше Mercedes C-Class в бял цвят.

Техьонг беше с BMW E46 в черен цвят.

а Джънгкук караше Audi A5 в бял цвят.

Трите коли изръмжаха по едно и също време, което означаваше, че двигателите са в готовност да дадат всичко от себе си за победа. Понеже нямаше никой отпред, за да им каже кога да тръгнат, Техьонг потегли пръв с своята кола, а след него бяха Джимин и Джънгкук, които бяха на не повече от метър разстояние между колите.

Сладкарницата беше на 20 минути път от университета с скорост около 80 км, затова имаха предостатъчно време, както и път за това състезание. Джънгкук започна да настъпва педала за газта на колата си по-настоятелно и това даваше резултат, защото се изравни с Техьонг, а Джимин беше плътно зад останалите две коли в очакване всеки момент да ги задмине.