Сабрина Спаркс е американка, чиято мечта е да завърши психология и час по-скоро да започне да практикува професията си.
Университетския живот се оказва много по-лесен, отколкото тя е очаквала, но едно момче, чието сърце отдавна не е изпитвало силни...
След около 20 минути пеене по път, много смях и добро настроение, Хилари спря колата пред гора, буквално нямаше нищо друго наоколо.
-Оттук си сама – въздъхна Су – слез от колата и ако няма никой тук до 5 минути, само свирни и ние веднага ще дойдем – даде ми инструкции
-Как така, ако няма никой? – попитах с усмивка и изплашен поглед
-Просто слез тук, почакай 5 минути и ако никой не се появи, започни да свиркаш и ние ще дойдем – Хи се засмя – какво му е толкова трудно за разбиране?
-Виж те какво – бях прекъсната от ръцете на Су, които ме изхвърлиха от колата. Слава богу, не се изцапах
Колата потегли напред, а аз се надигнах от клечащото положение, изръмжах раздразнено и изтупах дрехите си. Огледах се, но наоколо нямаше никой, затова се облегнах на едно дърво и зачаках някоя мечка да се появи и да ме изяде жива.
Минаха около 10 минути, но все още никой не се весваше, затова реших да свирна на момичетата и да идват вече. Отблъснах се от дървото и погледнах в посока, където колата бе потеглила и тогава чух звук от чупене на пръчка. Обърнах се в посока звука и заех позиция за бой.
-Кой е там?! – извиках, но не получих отговор – ще те смеля на кайма, ако опиташ да ме докоснеш! – отново извиках и тогава чух нечии стъпки да приближават към мен
-Не се страхувай – Джънгкук се изпречи пред мен с голямата си заешка усмивка
-Ще ми докараш някой сърдечен удар – отдъхнах си
-Все още не – Кук се засмя – има време, а сега ела с мен – подаде ми ръка
-Днес сте решили да ме побъркате, но да знаеш, че няма да ви се получи – сложих ръката си в неговата, а той ме издърпа навътре в гората
Наистина ме беше страх от това какво може да се случи, той мъже да е като онези мъже, които убиха Крис. Дано се окаже само лъжа на въображението ми и Джънгкук да е свестен.
Вървяхме около 5 минути и накрая спряхме, защото видях светлина пред нас, а това означаваше, че сме пристигнали на мястото. Беше наистина красиво, беше като приказка, макар и в това време. Поне спрея да вали, това е важното.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
