Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part thirty two

Часът беше точно 19:30, а ние вече бяхме готови. Хи носеше черна, стигаща до земята рокля с сърцевидно деколте, което бе облепено по ръбовете с кристали, а полата се разкривяваше надолу, като така се показваше кракът ѝ. Гримът ѝ се състоеше от съвсем лек опушен грим, запълващ клепачите ѝ, очна линия и спирала. Косата ѝ бе свита нагоре, а един кичур коса се спускаше свободно от едната страна на лицето ѝ.

Су беше с рокля в прасковен цвят, без презрамки, която беше дълга до над колената ѝ и беше с съвсем леко бухнала пола. Горната част на роклята беше оформена от малки рози, които бяха като сплескани, но все пак стоеше доста красиво. Гримът ѝ беше по-скоро сливащ се с роклята, затова тя само подчерта клепачите си с очна линия, защото миглите ѝ са достатъчно черни, гъсти и големи без помощ от спирала. Косата ѝ се спускаше на една страна, като отзад бе захваната с диамантена шнола.

Аз бях с лилава рокля, като също имаше сърцевидно деколте, но горната част беше облепена с кристали настрани, около кръста и нагоре към деколтето. Разкрояваше се надолу, а плата беше шифон, затова беше доста по-лесно да се движа с нея, а и изглеждаше добре. Тъй като не обичам да се гримирам, Су ме гримира без мое съгласие, но се получи добре. Сложи тъмен грим само в края на клепачите ми, а после нанесе спирала и очна линия. Косата ми се спускаше свободно на морски вълни.

-Мисля, че ще ни зяпат цяла вечер – Су разруши създалата се тишина и се огледа в огледалото
-Убедена съм в това – Хи се засмя, а аз след нея
-Кажете ми, че момчетата знаят, че сте тук – погледнах Хи, а после и Су
-Знаят, предупредили сме ги – Су ме погледна в огледалото
-Добре – вдигнах ръце – само не ме яж – всички се засмяхме

*Гледна точка на неутрален разказвач*

Момичетата бяха готови и чакаха да дойде време за срещата с момчетата, а през това момчетата в съседния апартамент се пребиваха от смях, защото можеха да чуят разговора на момичетата през тънките стени.

Джимин бе облечен с черен смокинг, бяла риза и вратовръзка. Кук също бе облечен с смокинг, но с папийонка, а Техьонг бе облечен с прилепнали черни дънки, бяла риза и сако, което се открояваше с тук-там разноцветни кончета, което беше напълно типично за него.

-Значи ще ни водиш на много изискан и скъп ресторант за вечеря, а – подхилка се Джимин
-Да знаеш, че повече няма да облека това. Не ми е удобно – оплака се Кук
-Знаете каква е Хилари, искаше някакво много изискано място и да е скъпо – горкият Техьонг въздъхна и повдигна рамене – правя всичко в името на връзката – усмихна се
-Значи ще си мъж под чехъл – каза Кук, а Джимин се присъедини с смях
-Може и да съм. Просто искам тя да се чувства обичана, а най-вече да е щастлива. Какво лошо има в това? – попита Техьонг и скръсти ръце пред гърдите си
-Прав си – подкрепи го Джимин и поклати глава
-Сигурна – Кук повдигна рамене
-Колко стана часа? – попита Джимин и се огледа за часовник
-Имаме две минути – отговори Кук и посочи часовника на стената зад тях
-Тогава да отидем при момичетата – подкани ги Техьонг и оправи сакото си