Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Fourty Three

*Гледна точка на Сабрина*

Виждах го. Може никой друг да не го виждаше, но аз го виждах и това ме притесняваше повече отколкото трябва. Виждах как Джънгкук гледаше инструкторската Юна, между тях прехвърчаха такива искри, каквито никой друг не е виждал, но аз ги видях.

След като пристигнахме пред бунгалото и влязохме в него, се настаних на измайстореното от Куки легло. Имахме няколко минути да се приготвим и да идем да вечеряме, а после ни очакваше почивката, защото утре ще си скъсаме задниците от тренировки, то се е видяло.

- Куки, трябва да те питам нещо - започнах неуверено

- Слушам те - каза ми, обличайки нови дрехи

- Става дума за инструкторката на ястребите, Юна - уточних

- Какво за нея? - попита почти веднага, след като зададох въпроса си

- Харесваш ли я? - въздъхнах леко и мислено за тупнах поне милион пъти през устата с ръка

- Хах какво? Да я харесвам? Откъде ти хрумна изобщо? - той спря с заниманието си и дойде до мен, сядайки на леглото

- Знам ли, всички момчета от лагера са хлътнали по нея и ти няма как да не я забелязваш като повече от просто персонал - започнах да издавам признаци на истерична ревност, а от Кук чух само тих смях, по-късно вече усетих как ме скрива в обятията си

- Имам очи само и единствено за теб и ти го знаеш - целина главата ми - не съм като останалите момчета от лагера и ти не си като другите момичета изобщо съществуващи. Няма причина да ревнуваш, чу ли ме? Ако съм искал да бъда с някаква лигла с къси крака и малко акъл нямаше да съм с теб - засмя се леко и отново постави малка целувка на главата ми, а в същото време разтриваше гърба ми с длани

- Мисля, че ще се пръсна - засмях се - усещам как бузите ми и изобщо цялото лице е много горещо и със сигурност е червено

- Я да видя - отдръпна се и ме погледна - наистина си червена, но това те прави още по-добра от всички - усмихна се и погали едната ми буза

- Престани - плеснах ръката му и го придърпах, целувайки го

- Добре, добре - вдигна ръце и се усмихна - да вървим да ядем, защото ще взема да изям някой енот - потърка стомаха си с ръка

- Ще се преоблека и отиване - станах от мястото си и директно изхвърчах в банята

След няколко минути излязох от банята освежена и преоблечена, оставаше само да отидем и да хапнем, защото и аз бях много гладна. Хванах гаджето си под ръка и излязохме от бунгалото, а после директно поехме към маршрута към столовата на лагера.

По пътя се надявах да срещнем Хилари, но това не се случи, а най-странното е, че не я видяхме и в столовата, а това ме навеждаше на мисълта, че се е измъкнала за да си открадне малко внимание от Техьонг, но в това няма нищо лошо.

***

На следващата сутрин се събудих от много, ама много силен шум, който идваше някъде отвън. Измрънках и сръчках хъркащият Джънгкук, но той не даде кой знае каква реакция освен още по-силно хъркане. Изправих се и нервно закрачих към вратата на бунгалото, отворих я с замах и пред погледа ми веднага се яви пейзажа на студена и свежа сутрин в гората, също така в полезрението ми попадна и касетофон поставен на около 30 метра от бунгалото ми, което означаваше че той издава този звук.

Изръмжах и затворих вратата, а миг по-късно шумът спря. Отдъхнах си. Разтърках очи и отидох до леглото, за да събудя Кук, но първо трябваше да разбера колко е часа. Вдигнах глава към една от стените, на която имаше закачен стенен часовник и видях, че часа е едва 07:05. Отворих невярващо уста и започнах да бутам енергично Джънгкук.

- Ставай! Ставай веднага! - започнах да викам, изгубихме цели 5 минути в търкаляне из това легло

- Стига де! Искам да спя! - извика Кук в отговор

- Ох, отивам да се приготвя пък ти ела на тренировка, когато поискаш - завъртях се и отидох в банята, затръшвайки вратата след себе си

След като направих сутрешните си процедури за двойно по-малко време от обикновено, излязох от банята и облякох шортите и потника, които бях оставила предната вечер на един стол до вратата. Хвърлих един последен поглед на Джънгкук и обух маратонките си, а точно 2 минути по-късно напуснах бунгалото с скоростта на светлината.

Тичах към голямата поляна, където трябваше да се срещнем с целия отбор гризли , но когато стигнах там бяха само Яо и Хилари. Къде изобщо са се дянали останалите? Да не е станало нещо и да са отменили тренировката и единствено аз и Хи да не знаем? Намалих темпото и застанах до Хилари, подпирайки се на дясното ѝ рамо.

- Какво става? Къде са всички? - попитах леко задъхана

- Ще дойдат след точно 3... 2... 1 - посочи пространството зад мен и Хи, затова се обърнахме

Абсолютно всички лагерници от нашия отбор тичаха към нас, как изобщо се е случило? И къде по дяволите е Джънгкук!? Как може да е толкова несериозен?! Ще го науча аз! Ще види той! Знам, че изпитва някакво привличане към онази пачавра Юна, но не ги науча и двамата как се прави, не знаят с кого се залавят.