Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Fifty

След като я видя устата му се отвори чак до земята, Сабрина се изкикоти сладко и сложи ръка пред устата си. За съжаление този смях скоро щеше да е заменен с плач от страна и на двамата.

-Ще тръгваме или ще ме зяпаш още? – попита го тя и сложи ръце на таза си

-Разбира се! – възкликна светкавично Кук и хвана ръката на приятелката си

-Понякога се държиш толкова странно – из коментира Сабрина, но Джънгкук или не я беше чул, или просто се правеше, че не я е чул

Двамата влюбени излязоха навън и веднага щом Кук видя, че улиците отдавна са празни, реши да тичат до дестинацията неизвестна за Сабрина. Както държеше приятелката си за ръка, така започна да бяга надолу по улицата, а приятелката му се опитваше да не се спъне в краката си, докато опитваше да го догони.
След около 15 минутен бяг двамата спряха пред вратите на близкия до тях парк. Сабрина дишаше тежко, но Кук въобще не обръщаше внимание на това, че пулсът му е ускорен или дишането ми е затруднено.

-Пристигнахме ли? – попита вече полумъртвата Сабрина

-Само още няколко крачки и ще сме там – каза горделиво Джънгкук и отново започна да влачи приятелката си, но тоз път с бавни крачки към вътрешността на парка

Сабрина вървеше едва до Джънгкук, но все пак вървеше. По това време на годината в парка беше прелестно, зеленина навсякъде, езеро пълно с птици и много хора, наслаждаващи се на хубавото време. Кой чете книга, кой играе с децата си. Това беше нещото, което виждаше като основа Сабрина, но и на идея си нямаше, че изненадата на приятелят ѝ ще ѝ хареса много повече от тези занимания, които е видяла.

След не много дълго пред очите на двамата влюбени се разкри гледка, която можеше да накара и най-коравосърдечния човек да се усмихне на тази гледка. Съвсем малка част от езерото на парка, зелена поляна и една малка върба с увиснали клонки, които се полюшваха от лекия летен вятър.
Двамата влюбени се настаниха на сянка под дървото и се наслаждаваха на прекрасната гледка, която им предоставяше мястото.

-Сабрина? – Джънгкук изрече името ѝ толкова нежно, сякаш мед капеше от устата му

-М? – момичето вдигна глава, усмихна се и срещна поглед с този на любимия си

-Колко време смяташ да стоим в Америка? – момчето прочисти леко гърлото си

-Не знам – тя повдигна рамене и отмести поглед към езерото – няма да е повече от два месеца – добави

-Добре – Кук кимна и също се загледа в езерото

*Два дни по-късно. 19:47 часа. Los Angeles. America*

Джънгкук и Сабрина вече бяха на летището в Лос Анджелис, самолетът беше кацнал преди около 10 минути, а нашите влюбени гълъбчета все още се мотаха в летището, защото Джънгкук бе решил, че трябва да се прави на джентълмен и пускаше абсолютно всички пред себе си, за да слязат преди него от самолета, а Сабрина беше слязла първа от самолета, ако това ви тревожи.

Поръчаха си такси и след броени минути едно от такситата на стоянката близо до летището спря пред Сабрина и Джънгкук. Кук сложи багажа им в багажника на таксито, а Сабрина се качи в таксито, следвана от Джънгкук.
Момичето искаше да останат на хотел, но Кук беше на мнение, че трябва да си свърши работата и да останат в къщата на родителите на Сабрина, а другото важно нещо, което той искаше да свърши е да опита да затопли отношенията между родители и деца, защото знаеше историята на Сабрина и искаше да не я наранява, но нямаше друг избор. Ако ѝ се разкрие рискува да я наранят или да я убият.