Към 8 сутринта всички бяхме на летището и чакахме за полета до Сеул, Южна Корея. Джимин пазеше Су по абсолютно всички възможни начини, а тя все недоволстваше, да не говорим, че по пътя към летището яде за 10-ма и после повърна всичко.
Нека си призная, че малко ме е страх от реакцията на шефа щом му кажем, че вече няма да сме в мръсния бизнес. Су може да отгледа детето в утробата си без биологичния му баща, Сабрина няма да може да види годежният си пръстен, а Хилари ще влезе в лудница и то заради смъртта на трима ни. Въобще не ми се иска да имам проблеми, искам да водя спокоен живот и да се радвам на малките неща.
- Хей – чух глас зад себе си и се обърнах
- Да? – погледах объркано приятелката си
- Стискаш ми ръката от време на време, сякаш съм ти стрес топка – засмя с и сякаш милиони слънца изгряха в този момент
- Ти си прекрасна, нали знаеш това? – отвърнах на усмивката ѝ, а тя положи глава на рамото ми
- Искам час по-скоро всичко да приключи – беше готова да продължи мисълта си, но бяхме грубо прекъснати от Джимин и пищящата Су
- Само още една хапка! – каза Джимин с детско гласче, а Су го гледаше сякаш всеки момент ще го убие с голи ръце
- Не искаш да се натъпквам и после да повръщам през целия път до Сеул, нали така?! – викна гръмогласно тя, а абсолютно всички хора на летището но гледаха, което ме беше предвидено. Трябваше да сме незабележими
Техьонг се изправи от мястото си и закрачи към двамата, които се държаха като тотални хлапаци. Взе храната от ръката на Джимин и си я натъпка в устата, а после се върна на мястото си, скръсти ръце пред гърдите си и започна да дъвче.
Хилари се засмя, а след нея всички останали, но не и аз. Имах достатъчно мисли и проблеми за размишляване и разрешаване, не ми е до смях сега. Станах от мястото си и после тръгнах към тоалетните. Очертаваха се много проблеми, а на мен въобще не ми се занимава!
*Гледна точка на неутрален разказвач*
Какво му става на Джънгкук? От вчера е толкова раздразнителен и лесно се ядосва за най-малките неща. Мислех, че е стрес покрай това с вземането на документите от онзи Спаркс, но явно има и нещо друго. Помисли си Сабрина и сбръчка леко лицето си.

ESTÁS LEYENDO
Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/
FanficСабрина Спаркс е американка, чиято мечта е да завърши психология и час по-скоро да започне да практикува професията си. Университетския живот се оказва много по-лесен, отколкото тя е очаквала, но едно момче, чието сърце отдавна не е изпитвало силни...