Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Two

Излязох от ваната и увих тялото си с мека небесно синя хавлиена кърпа и оставих крайчетата на косата си да я намокрят, като я оставих да се спуска по раменете ми. Чух, че на вратата се звъни, кой идиот е решил да ми каже здрасти на корейски? Излязох от банята едва едва и отидох до входната врата. Отворих я и на прага ѝ ме чакаше момче с тъмнокестенява коса, тъмни очи като кафе, оформено, но малко тяло и блестяща голяма усмивка.

-Здравей! - поздрави ме и усмивката му стана още по-голяма

-Здрасти - отвърнах безразлично

-О, ти говориш английски - отдъхна си и се облегна на касата на вратата - разбрах, че ще имам секси съседка и реших да я видя и поканя на купон довечера - намигна ми - Джон Джънгкук - подаде ми ръка

-Приятно ми е, Джънгкук - погледнах ръката му, но не се здрависах - името ми е Сабрина Спаркс

-Значи, Сабрина? - попита с усмивка настрани

-Да - извъртях очи - къде е твоят апартаментът?

-Точно до твоят - посочи ми съседната врата

-Имам няколко прости правила - усмихнах се фалшиво - първото е, да не ме безпокоиш по никое време, второто е, да не чувам и гък от твоят апартамент и третото и последно правило е, никога, ама никога не вдигай излишен шум, ясно? Добре - протегнах се и хлопнах вратата в лицето му

*Гледна точка на Джънгкук*

Тя ми затръшна вратата в лицето! Никой не затръшва така врата в лицето на Джон Джунгкук! Отблъснах се с ръце от касата на вратата на апартаментът ѝ и директно влетях в моят. Знаех, че стените са тънки, затова реших да ѝ го върна за това затръшване. Пуснах телевизора и обърнах на канал с порно, но една миниатюрна лампичката в главата ми светна, като коледна. Довечера правя купон, трябват приготовления. Взех телефона си и звъннах на най-добрият си приятел - Техьонг.

-Ало? - чу се сънен глас от другата страна

-Братче, още ли спиш?! - викнах изумен, но какво да се прави, 9 часа е и като познавам приятеля си

-Какво има? Казвай, докато мацката до мен не се е събудила - из шептя

-Довечера има купон. От теб искам до поне два часа да си тук с кредитната си карта и списък с номера на момичета - изстрелях на един дъх, усмихнат

-Трябват ми точно два часа, братле. Ще затварям, имам сутрешна тренировка - след думите му, се чу затварянето на линията

-Като те знам каква машина си, на купона ще има максимум 50 или 60 момичета - засмях се на собственото си изказване

Прибрах телефона си и отидох в стаята си, за да се подготвя с нея за довечера, все пак бях решен да се раздам максимално. Смених завивките на леглото си с черни и бели, проверих шкафчето до леглото си и чак след това се отдадох на заслужена почивка, докато стомахът ми не започна да къркори и тогава трябваше да си направя нещо за хапване.

Не мога да повярвам, че съседката ми ми отвори вратата само по хавлия и то без никакъв срам. Огледах всяка извивка на тялото ѝ и бих казал, че е излязла от корица на списание, но американките са така, дано дойде на купона довечера.

*Гледна точка на Сабрина*

Мисля, че го сплаших, няма да ми се пречка в скоро време и това е един огромен плюс за мен. Все пак реших, че щом така любезно ме кани на купон, не трябва да отказвам. Отидох в стаята си и се преоблякох, изсуших косата си и я сплетох настрани. Взех си пари и телефона, а след това тръгнах към паркинга на общежитието, трябваха ми някои неща от козметичните магазини и тези за бельо.

След като стигнах до паркинга, се качих в бялото си BMW X6 и потеглих към мястото, което видях при идването ми преди седмица в града, видях къде точно се намира мола, тоест най-близкия до общежитието.

Часът беше 21:00 точно време. Бях си починала добре и сега черният ми дроб просто искаше да се гушка с алкохол. Бях облечена с черни прилепнали дънки, които бяха раздрани тук-там, червена блуза, която имаше сладки панделки на гърба, който беше мрежен и две парчета плат, които се завързваха през врата. Имах черни кецове на краката си, които се открояваха с бели връзки и бели подметки. Обичах и все още обичам да нося дрехите си като момче, не харесвам рокли и поли, просто не са за мен.

***

Здравейте, тъй като изглежда не ви харесва да поставям условия (било тъжно) реших да не поставям такива. Надявам се да се насладите на историята ми, приятно четене!