Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Fourty Five

Мина цял час, а аз бях готов с багаж още на 20-та минута, къде се губи Сабрина? Трябваше да са се прибрали за кратка почивка преди час. Ще се побъркам! Юна, мисли му ако си направила нещо, просто не отговарям за последствията. Хванах главата си в шепите и зачаках, сядайки на едно от леглата, защото ги бях разделил.

След не по-малко от 10 минути се чу отварянето и затварянето на вратата, вдигнах глава и видях потната и видимо изморена Сабрина. Станах от мястото си и сложих ръце от двете си страни, сигурно изглеждах глупаво, но нямах поза, в която да застана властно.

- Закъсня с цял час – изтърсих с по-тежък и дрезгав глас, отколкото ми се искаше

- Напротив, идвам точно на време – скастри ме тя и застана в същата поза като мен

- Кажи ми защо закъсня – скръстих ръце пред гърдите си и тя направи същото

- Не съм закъсняла, погледни разписанието, после погледни и часа. Сам ще се увериш – присви очи и мина покрай мен, влизайки в банята

- Как така не е закъсняла? Нали закъсня с цял час? – започнах да си говоря сам. Просто супер.

Погледнах програмата закачена на стената и после погледнах часа на стенния часовник. Тя наистина не е закъсняла, а е дошла тъкмо навреме. Как изобщо съм се подлъгал, че е закъсняла? Как изобщо съм успял да се залъжа сам при наличието, че разписанието е било пред очите ми през цялото време? Просто не мога да повярвам какво ми причиняват онези двамата и само да знаят след мисията в Америка какво ще сторя аз на тях.

Седнах обратно на леглото и зачаках Сабрина да излезе от банята, което стана около 30 минути по-късно. Излезе по хавлия и започна да ръчка в куфара си за някакви дрехи, а очите ми бяха като залепени за задника ѝ. Просто беше невъзможно да откъсна поглед.

След 15 минутно избиране на това какво да облече, се облече с нежна и лека лятна рокля с флорален десен, което я правеше по-сладка от абсолютно всички корейки взети заедно. Затвори куфара си и ме погледна.

- Какво ме зяпаш? – дръпна ми се и взе куфара си. Поправка. Куфарите си и ги замъкна към вратата

- Нека ти помогна – взех своя сак и го метнах на рамо, а после се приближих до нея

- Няма нужда – отсече и продължи да бута куфарите

- Виж, знам че реагирах доста остро на едно докосване, но ме разбери. Не искам никой да те докосва, още по-малко г-н Стероиди – обясних ѝ

- Разбирам те – каза тя и се изправи – аз те ревнувам от Юна, а ти мен от Яо – изкикоти се. Колко обичам да прави така, толкова е сладко – нека просто се разкараме от тук, съгласен ли си? – попита и ми се усмихна

- Естествено, че съм съгласен, но понеже имаме още час, докато ни докарат колата – намигнах ѝ – сещаш се, искаш ли да използваме времето?

- Колко време казваш имаме? – попита и издърпа двата куфара обратно в бунгалото

Изгледах я леко намръщено, защото не разбирах какво става, но след като затвори вратата на бунгалото и се обърна към мен видях онази искра в очите ѝ, което означаваше секс.

Хвърлих сака си настрани и я сграбчих през кръста, доближавайки я към себе си, тя ми се усмихна и тогава усетих сладкият вкус на устните ѝ, което направи този незначителен момента толкова вълшебен. Аз съм момче, а тя ме кара да се чувствам като ученичка от началното училище. Не мога да повярвам какъв контрол има над мен.

Сабрина ме бутна на едно от леглата, това което беше най-близо и бързо се настани върху таза ми, отърквайки се мръснишки, при което не издържах и обърнах позициите ни. Отделих се от целувката и я погледнах в очите, наистина изпитвах нужда да ѝ го кажа след дългата ни връзка.

- Обичам те! – прошепнах срещу устните ѝ и усетих как цялото ѝ тяло настръхва

- Обичам те! – повтори след мен и отново сля устните ни в една изпепеляваща целувка

***

*Два дни по-късно*

Минаха цели два дни откакто се прибрахме от лагера и си казахме „Обичам те!". Тези два дни бяха може би най-щастливите дни в целият ми живот, с Сабрина обмисляме да се пренесем в къща и да заживеем заедно, а аз обмислям нещо съвсем друго, защото осъзнах какво значи тя за мен, но ще трябва да почакам съвсем малко. Надявам се всичко в Лос Анджелис да мине гладко и тя да не разбере за това с документите и изобщо, че ще опитам, не, аз ще ограбя баща ѝ.

Понеже нямахме лекции и нямаше причина да ставаме рано или да стоим разделени, с Сабрина живеехме в моят апартамент, а нейният го беше предложила за продажба на някой друг студент от новите, но все още не си беше събрала нещата. Хилари, Джимин, Су и Техьонг останаха в лагера, а ние заминаваме след 4 дни, не мисля че можем да изчакаме Су и Джимин да дойдат с нас, не знам изобщо дали ще имаме възможността да им се обадим дори, защото в лагера не се позволяват телефони, те стоят в някаква кутия в стаята на Яо. Изглежда ще заминем само аз и Сабрина, а Джимин и Су ще дойдат малко по-късно.

Бях буден от около 20 минути и се наслаждавах на гледката пред себе си, тоест на леглото до мен. Гаджето ми, американка, облечена само с бикини, обърната с гръб към мен и дори не се е завила. Подсмихнах се и погалих косата ѝ, а после прокарах пръст и по гърбът ѝ, при което тя изпъна врата си и чух как мрънка.

- Добро утро! – усмихнах се и се приближих, целувайки главата ѝ

- Мхм – измърмори и се протегна

- Хайде, трябва да отидем до апартамента ти, защото днес ще дойде купувача – целунах рамото ѝ и после станах от мястото си

- Днес ли беше? – отново промърмори тя

- Днес е – погледнах часовника на нощното си шкафче – по-точно след един час

- Какво?! – извика тя и се надигна от леглото – само час?!

- Гледката ми харесва – повдигнах игриво вежди

- За какво говориш? – и в този момент погледна надолу

- Да, за това говоря – засмях се и побързах да напусна пределите на стаята си

Имах план за днес да заведа Сабрина вкъщи, защото трябва днес да напусна общежитието поне до другия семестър и щяхме да останем вкъщи до 4-те дни, които ни оставаха до пътуването.

Отидох в кухнята и се залових с приготвянето на закуска, защото паниката ще започне след 15 минути, а именно след като Сабрина си вземе душ.