Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Five

*03:00ч през нощта*

Чу се силно хлопане, идващо от хола. Отворих очи и се протегнах, сигурно ми се е причуло, обърнах се на другата страна и в този миг отново се чу хлопане, затова подскочих от леглото и се озовах на земята. Изправих се и на пръсти стигнах до хола, бях пуснала пердето на вратата, водеща към терасата, но по пердето се виждаше мъжка фигура и мисля, че се напишках. Отидох до кухнята и взех един тиган за пържене, върнах се в хола и отидох до вратата за терасата, броих до три и дръпнах вратата заедно с пердето, а веднага след това замахнах с тигана, но той беше хванат от нечия ръка.

-Щеше да ме удариш с тиган за пържене ли? - попита мъжът срещу мен, беше пълен мрак и не виждах лицето му

-Пусни! - извиках - ще крещя!

-Недей да крещиш и без твоя помощ вече ме боли глава - оплака се и пусна тигана, а след това се обърна към терасата. Тогава видях кой е. Беше Джънгкук

-Какво правиш на терасата в 3 през нощта? Не спиш ли? - засмях се - какви ги дрънкам, естествено, че не спиш, нали правиш купон - излязох при него

-Купонът свърши преди час - каза с равен тон

-Но явно алкохолът не ти е повлиял - усмихнах се - кажи ми какво те мъчи, ще те изслушам - сложих ръка на рамото му

-Главоболие и безсъние, дойдох тук, за да те помоля за някакво хапче - обърна глава към мен

-Ще ти дам, изчакай ме тук - направих му знак с ръка да чака

Влязох в апартамента си и отидох с светкавично бърза крачка до банята, разрових се в шкафчето над мивката и намерих хапчетата за главоболие, взех цялата бластера и се върнах при Кук. Подадох му хапчетата и се усмихнах.

-Ще помогнат за главоболието, но за безсънието нямам лекарство - засмях се леко

-Благодаря - пое хапчетата в ръце

-Аз ще влизам, защото ми е студено - скръстих ръце пред гърдите си в опит да се стопля

-Да, да. Извинявай, че те задържах - почеса тила си нервно

-Няма проблем, затова са съседите - усмихнах му се и се обърнах, за да вляза в апартамента си

-Сабрина - чух Кук да казва името ми и затова се обърнах

-Да? Какво има? - попитах

-Би ли се съгласила утре към обяд да излезем да хапнем? Ще сме аз, Джимин, Ви, Су и Хи - обясни ми

-Много бих се радвала - усмихнах му се и кимнах - лека нощ.

-Лека нощ - пожела ми и тръгна към своята част на терасата

Влязох в апартамента си и веднага заприпках към стаята си, метнах се в леглото и се завих хубаво, навън наистина си беше студено за Септември месец. Сгуших се в завивките и се замислих за милото държание на Кук, наистина беше мил и ми предложи да хапнем утре на обяд. Мисля, че се забърквам в неприятности, но това не ми пречи, обичам неприятностите.

>.<.>.<.>.<.>.<.>.<.>.<.>.<.>.<.>.<.>.<.>.<

Беше 08:00 сутринта и тъкмо отварях очите си, видях каква кочина съм оставила след себе си предната вечер и се усмихнах, наистина ставам много мързелива, когато имам дори малко количество алкохол в кръвта. Изправих се в седнало положение и се протегнах, днес трябваше да се подготвя за лекциите утре с материала, който имам от гимназията, но трябваше и да изляза с тайфата на Джънгкук, все пак му обещах.

Изправих се от леглото, теглих си един душ, облякох се и се залових за работа. Пуснах пералнята с дрехите, които бяха за пране и излязох в хола, започнах да подреждам останалите неща от кашоните и след около два часа вече бях готова с всичко. Тупнах на дивана и извадих телефона си, започнах да ровя в социалните мрежи и видях, че имам покани за приятелство от Хи и Су, приех ги естествено, а миг по-късно получих обаждане по Messenger от Хи.

-Здрасти! - включих камерата и тогава видях Хи и Су на екрана на телефона си

-Здравейте! - усмихнах се

-Как си днес, Сабрина? - попита ме Хи

-Много натоварена и вече изморена - въздъхнах

-Ще дойдеш на обяд, нали? - попита Су, която се надвеси над Хи и завря лице в камерата на телефона ѝ

-Естествено, че ще дойда. Кажете ми адрес - започнах да търся листчета и химикал

-О, не се тревожи за адрес, Куки ще те доведе - махна небрежно с ръка Су, а Хи я избута от себе си и ѝ метна един кръвнишки поглед

-Той ще те доведе, Сабрина - каза ми с нотка раздразнение в глада Хи

-Добре тогава, до после - помахах им и прекратих връзката - май ядосах неподходящото момиче - засмях се

Заключих телефона си и го оставих на масичката, а след това се изправих, защото трябваше стъклената врата водеща към терасата да се избърше. Взех препарат и кърпа, напръсках обстойно стъклената повърхност, а след това започнах да търкам здраво, за да лъсне и да блести от чистота в буквалния смисъл.