Secrets 101/BTS J. Jungkook Bulgarian fanfiction/

Part Fifty Two

Минаха двадесет минути и най-после Джош се появи. Сабрина стана от мястото си и се прегърнаха като Джош побърза да прекъсне прегръдката. Седнаха отново на масата и си поръчаха, а след това настъпи мълчание, което все един от двамата трябваше да развали.

- Е, как си? Как върви в Корея? – промълви не толкова заинтересовано Джош и отпи от кафето си

- Не се оплаквам, знаеш – Сабрина се усмихна – в Корея нещата вървят повече от гладко. С Джънгкук се разбираме прекрасно и макар да го познавам от почти година имам чувството, че го познавам от цяла вечност. При теб как върви? Търсиш ли си работа вече? Обмисляш ли женитба? – избълва всичко на един дъх и погледна брат си с огромна обич в очите

- Знаеш. Едно и също. Не, нямам намерение да се женя и все още търся работа. – отговори много просто по-големия

- Знаеш ли? Мислех, че поне един от това семейство ме обича – каза тъжно Сабрина, но с усмивка на лице

- За какво говориш? – сбръчка вежди Джош

- Не се прави на тъп – момичето извъртя очи – как може толкова време да ме лъжете? Както ти, така и родителите ти!

- Не разбирам за какво говориш – продължаваше да недоумява по-големия

- О, знаеш за какво говоря! – Сабрина се ядоса и се изправи от мястото си ядно – аз не съм ти сестра, нито дете на семейство Спаркс! Защо изобщо са се осиновили тези хора като през целият ми живот не са ми дали и капка обич?! Нужно ли е било да ме лъжете толкова години? Нужно ли е било изобщо да ме лъжете? – извика и удари масата с ръка

- Ти откъде разбра? – Джош също стана от масата и се вгледа в очите на Сабрина, които вече излъчваха неописуема омраза и гняв

- Не е толкова трудно да направиш ДНК тест и после сам да навържеш нещата – извъртя очи тя и взе чантата си от облегалката на стола си, а след това се обърна към Джош – запомни само едно нещо – посочи го с пръст – семейство Спаркс ще си изпати заради всички тези години. Ще направя всичко възможно да вкарам както теб, така и родителите ти в затвора

*Гледна точка на Джънгкук*

Стоях пред кафенето, облегнат на колата си и чаках Сабрина да излезе всеки момент от там. Наистина се радвах, че тя е разбрала такива неща за семейството си и сега е готова да ми помогне с мисията и независимо от това какво мисли Джери – аз ще продължа да съм до нея, докато самата тя не пожелае да се махна.